Как преди идването си в България папа Франциск R.I.P се подготви за срещата си с малцинствата
През 2019 г. OASIS International Foundation, организация ангажирана с междурелигиозния диалог и миротворчество, изпрати покана до известната историчка Антонина Желязкова да подготви експертен материал за посещението на папа Франциск в България. Статията, която Светия Отец е получил, е публикувана в изданието на OASIS и може да я прочетете тук.
Мюсюлмани в България
Предговор. От векове християни, мюсюлмани и евреи живеят заедно в България. Всички те се считат както от експерти, така и от самите себе си за автохтонни жители на страната. Те споделят общи пространства в селата и градовете, в образователната система, в политиката и икономиката, в културните институции. Всяка религиозна общност има свое собствено религиозно тяло – Светия Синод, Епископската конференция на България, Главното мюфтийство, Централния консисторий на евреите в България. Представители на всяка общност се събират и формират консултативен орган в случай, че възникне определен въпрос.
В ежедневието различните религиозни общности са изградили система на уважение към различните религиозни и семейни празници, ритуали и навици на ‘другите’. Съществуват и табута, които внимателно се спазват и уважават.
Това равновесие на балансирано съжителство не се нарушава лесно, дори когато е заплашено от вътрешнополитически или геополитически провокации или други действия, основани на популизъм. Религиозните общности в България са участвали заедно във войни от голямо значение за страната, както и във всички други икономически и политически възходи и падения.
България не е някакъв романтичен или мултикултурен рай. Напротив, често има напрежения, които хората успяват да облекчат чрез своя опит и търпение. Въпреки това, ние наистина имаме нещо възможно най-близко до мирно съжителство между различни религии без екстремизъм и фанатизъм. Разбирането, което имаме тук, е това, за което Негово Светейшество папа Франциск призова целия свят и в което се крият надеждите на духовния лидер. Всички в България са развълнувани от предстоящото му посещение – православни християни, католици, протестанти, мюсюлмани (сунити и бекташи), евреи, арменци. Ние всички имаме различен етнически произход, всички имаме векове опит в съвместното живеене и сме развълнувани да посрещнем Негово Светейшество в нашата страна.
Историческо въведение. Позицията и ролята на исляма и мюсюлманите в българското общество не могат да бъдат напълно разбрани без представяне на историческия контекст. През 1396 г. Българското царство е завладяно от Османската империя. България остава част от европейските провинции на Империята до 1878 г. Един от най-важните аспекти на българската национална идентичност и националното обединение е абсолютната непримиримост към османското владичество. Въпреки че са живели почти пет века под османското/мюсюлманското право и изолирани от останалата част на християнския свят, българите успяват да запазят своите традиции и култура — тези на християнска нация. Ставайки част от ислямска империя, също така означава, че нови мюсюлмански общности възникват редом с преобладаващото християнско население. Някои от тях се появяват чрез колонизация от османски военни и граждански заселници, докато други постепенно се създават чрез приемане на исляма.
Османското завоевание донесе множество дълбоки промени в живота на българите. Шерaатските норми и съдилища бяха въведени. Българските християни станаха джимми, второкласно население, което беше задължено да плаща специални допълнителни данъци, наложени на немюсюлманите. Въпреки това, ислямът, който проникнал в българските земи след османското завоевание, също претърпял промени, адаптирайки се към местните вярвания и обичаи.
Под османско управление, българите станали част от системата на миллетите — относително толерантна форма на управление. Системата им гарантирала правото да изповядват и практикуват своята религия, ограничено самоуправление в областите на образованието, културата, религията, и често също и в управлението на местните административни дела. От друга страна, немюсюлманското население имало специфични фискални, трудови и военни задължения към държавата.
Тази положителна интерпретация на Османската империя е абсолютно неприемлива за българската историография. Дългият период на османско управление в България обикновено се разглежда в романтично-сантиментален светлина, придружен от изкривяване на историческите факти за ежедневния икономически, социален и културен живот. Такива нагласи са засилили стереотипите и са perpetuirali социалните дистанции между мюсюлманите и православните християни.
Мюсюлманите заемат психологическа ниша в националната памет като „лошото“ наследство на Османската империя. Клише за определяне на този период е: „Петте тъмни века на България“. Българите вярват, че османското управление ги е накарало да страдат, спряло е икономическото и културното им развитие, довело е до ислямизация на част от нацията (Помаците) и ги е отделило за векове от европейската християнска цивилизация.
Промененият подход към представянето на османското управление също се отразява в някои учебници по история. Тези учебници разглеждат периода на османско управление в по-умерен контекст. Описват се положителни социални и икономически тенденции в определени периоди на османското управление — възможности за културно, религиозно и образователно самоуправление, за активно участие в икономическия живот на Империята и следователно за социално благополучие.
В резултат на това, социологически и антропологически изследвания на нагласите и стереотипите, свързани с етническите и религиозните малцинства в България, проведени през последните години, разкриват, че с малко изключения, повечето характеристики, които християнските българи приписват на турците/мюсюлманите, са положителни. Отрицателните характеристики са „турското робство“ и „(религиозни) фанатици“. Първият отрицателен стереотип е устойчив, възпроизведен и подсилен от училищната система още от деветнадесети век. Стереотипът за „(религиозни) фанатици“ е нов. Той е внесен от чужбина като резултат от световната ислямофобия.
Демографията. Всички преброявания, проведени след края на османското управление (от 1910 до 2011 година), показват, че етническите българи (предимно източноправославни, както и малка част католици и протестанти) представляват огромното мнозинство от българското население. Мюсюлманските малцинства включват турци, мюсюлмански българи (Помаци), част от ромите (приблизително 30% от ромите са мюсюлмани, докато останалите са християни — източноправославни, протестанти и католици), както и малък брой имигранти и бежанци. Освен това, има няколко други по-малки коренни етнически и религиозни групи, както е показано в таблиците.
Преди падането на България под османска власт, българското население е било около 1,4 милиона души. След Освобождението, броят на българите-християни в Княжество България и Източна Румелия нараства до около 2,4 милиона души. Раждаемостта сред българите-християни е била значително по-висока от тази сред мюсюлманите, достигайки рекордни нива в средата на 19-и век.
В Османската империя религиозната идентичност на поданиците е била определяна от опозицията „мюсюлмани – немюсюлмани“. Миллетната система е организирала различните народи според тяхната религия. Българите са били част от рум миллета, но след признаването на Българската екзархия през 1870 г., те започват да се обособяват като отделна религиозна общност. Части от българския етнос са били ислямизирани и включени в ислямския миллет, като техните наследници днес са известни като помаци. Приемането на исляма в Османската империя е водело до получаване на пълни права, което е насърчавало поданиците да приемат тази вяра. Също така, част от българите с етнически произход са останали верни на Цариградската патриаршия и са станали известни като гъркомани, които днес са част от гръцката нация.
Table 1. Население според деноминацията и годините на преброяване (2001-2011)
| Year | 2001 | 2011 | ||
| Number | % | Number | % | |
| Total Population | 7 928 901 | 100 | 7 364 570 (5 758 301)* | 100 |
| Eastern Orthodox | 6 552 751 | 82.6 | 4 374 135 | 76.0 |
| Muslim | 966 978 | 12.2 | 577 139** | 10.1 |
| Catholics | 43 811 | 0.6 | 48 945 | 0.8 |
| Protestants | 42 308 | 0.5 | 64 476 | 1.1 |
| Jews | 653 | 0.0 | 706 | 0.0 |
| Armenian – Gregorian | 6 500 | 0.1 | 1 715 | 0.0 |
| Other and not indicated | 7 784 | 0.1 | 418 921 | 7.3 |
| Not affiliated to any | 308 116 | 3.9 | 272 264 | 7.1 |
Sources: : www.nsi.bg/Census/StrReligion.htm; 2011 Census results
Цифрата 7 364 570 представлява цялото население на България. Цифрата 5 758 301 е броят на тези, които са отговорили на въпроса за своята религиозна принадлежност. 1 606 269 (21.8 процента) са използвали опцията да не отговарят. Тази методология на преброяването от 2011 година е критикувана като представяща нереалистична картина на религиозната структура на българското общество.
Мюсюлманите са разпределени както следва: Сунити 546 004; Шиити (Алеви /Къзълбаши / Бекташи) 27 407; Други мюсюлмани 3 728.
Според изследването на Eurobarometer Poll от 2005 г. в България само 40% вярват в Бог, други 40% вярват в „нещо като дух или витална сила“, а 13% не вярват в нито едно от горните. Според изследването „Европейско изследване на ценностите“ на „Българска социологическа асоциация“ през 2009 г., 21,7% от българите заявяват, че не вярват в Бог, а 67,3% вярват в Бог. Голямото несъответствие между данните относно броя на атеистите в България може да се обясни с факта, че в анкетната преброителна карта през 2001 г. е нямало възможност за изричен отговор „атеист“ или „невярващ“, а предполагаемите 3,9% атеисти са отчетени като такива само защото са избрали отговор „Не се самоопределя“.
На преброяването през 2001 г. голямото мнозинство – 6 552 751 души (82,6%) са се определили като православни християни, от тях не е ясно колко са старостилни и колко новостилни. Като мюсюлмани са се определили – 966 978 души (12,2%), мнозинството от тях са сунити, но има и шиити. Следват римокатолиците – 43 811 души (0,6%), протестантите – 42 308 души (0,5%), армено-грегорианците – 6500 души (0,1%) и др. Броят на изповядващите юдаизъм е 653 души, а отговор „Не се самоопределям“ са избрали 308 116 души (3,9%).
Table 2. Броят и процентът на малцинствените групи в България(2001-2011)
| Year | 2001 | 2011 | ||
| Number | % | Number | % | |
| Turks | 746 664 | 9.5 | 588 318 | 8.8 |
| Roma | 370 908 | 4.6 | 325 343 | 4.9 |
| Russians | 15 595 | 0.2 | 9 978 | 0.1 |
| Armenians | 10 832 | 0.1 | 6 552 | 0.1 |
| Jews | 1363 | 0.02 | 1 162 | 0.0 |
| Macedonians | 5071 | 0.1 | 1 654 | 0.0 |
| Greeks | 3408 | 0.04 | 1 379 | 0.0 |
| Wallachians | 10556 | 0.1 | 3 684 | 0.1 |
| Tartars | – | – | – | – |
Източници: Годишен сборник със статистически данни на Република България. София, 1994, стр. 51;
Турците са най-голямата мюсюлманска общност в България. Те са също така най-силно консолидираната общност в държавата с много ясна и недвусмислена представа за своята етническа идентичност. Единствените различия произтичат от принадлежността към различни ислямски движения. Съществуват елементи на вътрешна конкуренция между сунитските турци и алевитите /къзълбашите / бекташите. Къзълбашите, малцинство в рамките на малцинството, свободно практикуват своите специфични ритуали без видими конфронтации със сунитските турци от 1990 г. Противоречията и възраженията между тези две групи засягат само някои елементи от начина на живот и религиозните практики.
Това започва да се променя през последните години. Антропологични изследвания, проведени между 2008 и 2010 г., установяват увеличаване на негативните стереотипи срещу къзълбашите /бекташите сред сунитите и обратно. Бекташите са подложени на натиск да намалят своите ритуали, а техните свети места дискретно са подложени на суннизация.
Първата българска конституция (Търновска конституция от 1879 г.) включва членове, които защитават правата на българските граждани, принадлежащи към религиозни малцинства, въпреки че никой от нейните членове не включва термини като „малцинство“ или „мюсюлмани“. Конституцията гарантира автономията на малцинствените религиозни общности и широки културни права за малцинствените групи (правото да имат свои места за поклонение, училища, вестници и списания).
Текущата българска конституция, приета през 1991 г., също не съдържа препратки към „малцинства“. Конституцията споменава само „гражданите, чийто майчин език не е български“ (член 36) и добавя, че всеки има право да „развива своята собствена култура в съответствие със своята етническа принадлежност, която е утвърдена и гарантирана от закона“ (член 54).
Последните изследвания също така включват редовни проучвания на политическите им ангажименти и дейности. Изследванията отбелязват масивната избирателна подкрепа на българските турци за Движението за права и свободи (ДПС; партия, считана за представител на интересите на турците и другите мюсюлмани в България) и тяхната неохота да гласуват за други национални партии (социалисти, демократи и центристи).
Анализите и дебатите за участието на турците в политическия живот често се свеждат до плюсовете и минусите на наличието на турска/мюсюлманска политическа партия в България. Движението за права и свободи (ДПС), основано през 1990 г., винаги е било представено в парламента и е било член на три правителствени коалиции (1993–4, 2001–5, 2005–9).
Преобладаващото мнозинство от младото и средното поколение български турци имат светска нагласа. Мюсюлманската традиция се поддържа основно от възрастните хора. Младите турци предпочитат светски училища и е трудно за мюсюлманските религиозни гимназии да привлекат ученици сред тях. Сред случаите, когато младите идват в джамиите в по-големи количества, са вечерите за ифтар по време на Рамадан.
Въпреки това, младите турци са силно привързани към своята традиционна култура и към специфичните ритуали, наследени от техните предци.
Помаците са друга важна религиозна и културна общност в България. Те обитават няколко региона на Родопите. Българските преброявания не включват помаците като етническа идентичност. В резултат на това, техният брой се оценява въз основа на доста несигурно изчисление, комбиниращо данните за лицата, които са се регистрирали като мюсюлмани и същевременно са заявили, че техният майчин език е български. Обидени от такъв подход, много помаци са отказали да бъдат преброени, докато някои са се обявили за турци. През 1992 г. Българският национален статистически институт (НСИ) оцени техния брой на приблизително 160 000, а през 2001 г. на 130 000 (НСИ 2001). Експерти по въпросите на малцинствата вярват, че между 220 000 и 250 000 помаци са живели в България през 1992 г.
Въпросът за помашката идентичност е много сложен. Те имат гранична идентичност, наполовина между българи и турци. Те са мюсюлмани, но техният майчин език е български. Помаците нямат единно възприятие и се идентифицират по различни начини. Те продължават да търсят своята идентичност, проследявайки своето историческо начало. Помаците са се стремили да утвърдят своята идентичност чрез устна традиция, записана от най-старите представители на групата, или в някои случаи са възлагали надежди на археологически работи, за да разкрият писмени доказателства за своето пред-османско мюсюлманско потекло.
Около 26% от помаците се идентифицират като българи. Някои от тази група са приели християнството (най-вече православие, но в някои случаи и протестантство). Тенденцията да се идентифицират като българи е най-разпространена в Източните Родопи, където помаците живеят сред българските турци. За разлика от това, в Западните Родопи, в общини като Гоце Делчев и Якоруда, където населението се състои предимно от помаци и християнски българи, много помаци избират турска самоидентификация, въпреки че не говорят турски. Накрая, малка група твърди за арабски произход. Те вярват, че са потомци на пред-османски ислямски мисионери в българските земи.
Помаците практикуват много синкретична форма на ислям, т.е. ислям, съчетан с местни (християнски и предхристиянски) религиозни вярвания. Повечето от техните религиозни ритуали, свързани със смъртта, брака, раждането и сезонните празници, се отклоняват от правилата на Корана и начина, по който подобни ритуали се извършват в мюсюлманските страни. Религията остава важен фактор и сред младите поколения помаци. Родителите записват децата си на уроци по четене на Корана и ги насърчават да изучават религия в общинските училища като избираем предмет. Децата помаци често са победители в годишните национални конкурси по четене на Корана в София.
Ромите са третата по големина етническа общност в България след българите и турците. Те започват да се заселват в българските земи през тринадесети век. Ромската общност е най-разнообразната в страната. Ромите се различават според религиозните си вярвания и етническата си самоидентификация. Докато повечето се самоопределят като роми, други го правят като българи, а още други като турци. Съществува значително разнообразие и по отношение на майчиния език. Говорят се български, турски и различни диалекти на ромския език. Съществува също така разделение между „уседнали“ и „номадски“ роми. Освен това, съществуват множество подгрупи в съответствие с типичните им занаяти и други характеристики. В резултат на това, ромите са „общност“ предимно за околното население. Самите роми рядко имат чувство за принадлежност към „ромска общност“ – различията, дистанциите и конфликтите са по-изразени сред тях, отколкото между ромите и другите етнически групи. Според данни от преброяването през 2011 г., една трета от ромите (34.5%) не са религиозни или не желаят да декларират своята религия. От тези, които са заявили към коя религия принадлежат, 56% (или 36.6% от всички роми) са православни християни, 27.8% (или 18.2% от всички) са мюсюлмани, а 15.4% (10% от всички) са протестанти. Броят на протестантските роми нараства стабилно през последните десет години, тъй като все повече евангелски църкви печелят последователи както сред православните християни, така и сред мюсюлманските роми. Протестантските църкви привличат ромите, защото са сред малкото институции, които работят систематично и директно с тях. Освен конверсията към протестантството, мюсюлманските роми са отворени и към присъединяване към движения, които не са традиционно част от българския ислям, като уахабитите, нурсистите, сулейманистите и през последните години фетулахистите. Ромите могат лесно да бъдат достигнати и повлияни от такива нетрадиционни религиозни движения поради ниския си социален и образователен статус. Като подкласа, изправена пред негативни нагласи и нетърпимост в българското общество, ромите са силно уязвими и проповядването от гореспоменатите нетрадиционни ислямски движения в ромските гета бързо привлича нови последователи.
Мюсюлмански имигранти в България. Имиграцията в България е ново явление, тъй като страната е била предимно транзитна зона, поради икономическата си непривлекателност в сравнение с други европейски държави. Не е изненадващо, че изследванията на имиграцията са по-малко от тези, фокусирани върху емиграцията. Въпреки това, млади хора от Африка или Близкия изток, които идват да учат в университети или остават постоянно в България чрез смесени бракове, не се третират като имигранти. През 2010 г. в България има 107,245 имигранти, или 1.4% от цялото българско население (Департамент за икономически и социални въпроси на ООН – Дивизия за населението 2009). Тъй като имигрантите и бежанците не са обхванати от преброяванията, няма точни данни за броя или процента на мюсюлманите сред тях. Много от тези, които българската общественост възприема като араби (имигранти от Близкия изток и Магреба), са заети в търговията на дребно и ресторантьорството. Повечето арабски имигранти обитават големи градове като София, Пловдив, Бургас и Варна. Те не формират компактни общности (не живеят в един и същи квартал), но живеят разпръснати сред местното население.
Според данни от Държавната агенция за бежанците, в периода 1993–2012 г. в България са дошли 20,600 бежанци. От този брой, 28% са от Афганистан, 25% от Ирак и 5% от Иран. Повечето икономически имигранти избират България като първоначална стъпка, защото тя е най-близката и леснодостъпна европейска страна. Като се има предвид фактът, че България е най-бедният член на ЕС и че Държавната агенция за бежанците и Българският червен кръст разполагат с много ограничен бюджет, не е изненадващо, че много имигранти смятат подкрепата, която получават, за обидно недостатъчна. Разглеждат се различни форми на адаптация на тези общности към живота в България, включително борбата им с усложнените процедури за получаване на някакъв вид легален статут, опитите им да развият собствен бизнес или включването им в черния пазар на труда.
Гендерният аспект играе важна роля във въпроса за религиозността на мюсюлманските имигранти. Изследване на имигранти от Близкия изток установило, че около 8% от мюсюлманите (главно от Йордания, Ливан и Сирия) стриктно следват своята религия (много от тях са последователи на фундаменталистки движения и школи). Това са същите 8% от респондентите, чиито съпруги нямат нито една българска приятелка.
Връщайки се към гендерния аспект на религиозността, не е изненадващо, че мюсюлманските имигранти в България са донесли със себе си силно патриархални традиции от своите родни страни. Така 41.2% от арабите вярват, че най-важното нещо за жената е да отглежда децата си, и само 16.2% са на мнение, че жените трябва да работят наравно с мъжете. Желанието да запазят своята идентичност и да поддържат най-важните й черти е силно изразено. Над половината (54.7%) от арабските деца системно изучават традициите, ритуалите и историята на исляма и своя народ. Още повече (62%) от респондентите вземат мерки децата им да изучават своя майчин език. Въпреки това, само 10% записват децата си в училища с по-големи групи арабски/мюсюлмански ученици (училища при различни посолства и трите училища в София, където се преподава арабски език).
Въпреки относително малкия брой имигранти и бежанци, има някои индикации за расистки нагласи и дискриминация. Предразсъдъците срещу мюсюлмански или чернокожи имигранти са също толкова силни, колкото и предразсъдъците срещу местните роми.
Негово Светейшество папа Франциск е очакван с нетърпение в България и всички вярваме, че тук той ще намери това, което търси.
Нашите мюсюлмани вероятно ще го посрещнат с думите на Джалал ад-Дин Руми:
„Това, което търсиш, теб също те търси“.
.
