Когато законът оставя хора без дом: 550 ромски къщи са съборени в Стара Загора“
В Стара Загора приключи 15-годишната кампания за премахване на незаконни ромски постройки, с която общината отчита изпълнена управленска програма на кмета Живко Тодоров. Последните 20 къщи в квартал „Лозенец“ вече са разрушени. Равносметката е 550 премахнати жилища, пише сайтът Zaistinata.
За общината това е изпълнение на закона. За десетки семейства обаче това означава загуба на единствения им дом.
При последната акция социалните служби са установили 18 семейства с 21 деца, които остават без жилище. Дванадесет семейства са кандидатствали за настаняване, а четири вече са получили временно социално или общинско жилище. От общината заявяват, че останалите случаи се разглеждат според установените критерии.
Проблемът е, че премахването на незаконните постройки не е жилищна политика. То решава статута на сградите, но не решава въпроса къде ще живеят хората, които са били изселени от тях.
Кметът Живко Тодоров признава, че държавата е закъсняла с действията си спрямо ромската общност и че Законът за устройство на територията е можел да бъде по-гъвкав при решаването на жилищния проблем. Той посочва и дългогодишното политическо използване на ромите от различни партии.
В същото време обаче публичното говорене на местната власт около акцията остава концентрирано предимно върху „незаконните постройки“, а не върху правата и бъдещето на хората, които ги обитават.
Това е особено проблематично на фона на дългогодишната липса на базова инфраструктура в части от „Лозенец“, включително канализация, както и на сериозните образователни и социални дефицити, които възпроизвеждат бедността от поколение на поколение.
Събарянето на къщите поставя и въпроса за равенството пред закона. Докато ромските жилища са превърнати в символ на незаконното строителство и обект на последователни акции, в града продължават да съществуват други спорни строежи и обекти, чието премахване е обещавано от общината, но не е извършено.
От правозащитна гледна точка обаче въпросът не е дали незаконното строителство трябва да бъде премахвано. Законът следва да се прилага. Въпросът е какво прави държавата, когато прилагането му засяга семейства с деца, живеещи в крайна бедност и без реална алтернатива за жилище.
Европейските стандарти за правото на жилище изискват при принудително извеждане от жилище да се отчитат индивидуалните обстоятелства и рискът хората да останат без подслон. Особено внимание се дължи на децата и другите уязвими лица.
В Стара Загора 15 години са били достатъчно време за премахването на 550 къщи. Очевидно не са били достатъчни за създаването на устойчива политика, която да предотврати появата на нови незаконни жилища и да даде реална алтернатива на хората, които живеят в тях.
Законът може да бъде изпълнен за един ден. Социалното изключване не се премахва с багер.
Новината е изготвена с помощта на изкуствен интелект
