Кои са осемте кандидати за наследник на Антониу Гутериш начело на ООН?
Най-мощният орган на Организацията на обединените нации – Съветът за сигурност – заседава в петък, за да проведе ново неофициално гласуване за оценка на подкрепата за нарастващия брой кандидати, които се борят да оглавят раздираната от противоречия организация.
Бившият външен министър на Гвиана Каролин Родригес-Биркет е излязла с малка преднина във втория кръг, съобщиха дипломатически източник и специализирани медии в петък.
Костариканката Ребека Гринспан беше фаворит в първия кръг миналия месец, когато 15-членният Съвет за сигурност проведе първото си неофициално гласуване при закрити врата и с тайна бюлетина.
Тя леко е отстъпила до второто място, а аржентинецът Рафаел Мариано Гроси, настоящ ръководител на ядрения надзорен орган на ООН, е трети според дипломатическия източник и специализираното издание PassBlue.
Сред кандидатите е и бившият президент на Чили Мишел Бачелет, както и еквадорката Мария Фернанда Еспиноса, угандиецът Олара Отуну и сенегалецът Маки Сал.
След приключването на първия кръг еквадорката Ивон А-Баки официално се включи в надпреварата за наследник на Антониу Гутериш, чийто втори петгодишен мандат изтича на 31 декември 2026 г.
Дори ако някой кандидат получи необходимите девет гласа в 15-членния Съвет за сигурност – който избира бъдещия генерален секретар на ООН, преди да внесе кандидатурата му за одобрение от Общото събрание – той трябва също така да избегне вето от някой от петте постоянни членове на Съвета.
Ето кои са осемте кандидати:
Ребека Гринспан
Гринспан, бивш вицепрезидент на Коста Рика, ръководи Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD), но излезе в отпуск от поста си, за да участва в надпреварата за най-високия пост в ООН.
През 2022 г. тя постигна значителен дипломатически успех, като посредничи за сключването на Черноморската зърнена инициатива между Москва и Киев, която позволи износа на зърно след руската инвазия.
През 2022 г. тя постигна значителен дипломатически успех, като посредничи за сключването на Черноморската зърнена инициатива между Москва и Киев, която позволи износа на зърно след руската инвазия.
70-годишната Гринспан често подчертава личната си история като дъщеря на еврейски родители, които по думите ѝ „едва са оцелели“ от Холокоста, преди да емигрират в Коста Рика.
Тя е изразявала съжаление, че ООН се е превърнала в организация, която по думите ѝ е „прекалено предпазлива към риска“.
Мишел Бачелет
Чилийска социалистка, подложена на жестоки изтезания от режима на Аугусто Пиночет, Бачелет става първата жена президент на страната си през 2006 г.
По-късно тя оглавяваше правозащитната служба на ООН – чувствителна позиция, в която си навлече недоволството на някои държави, особено на Китай, след като докладва за предполагаеми нарушения на правата на уйгурското малцинство в страната.
По-късно тя оглави правозащитната служба на ООН – чувствителна позиция, в която си навлече недоволството на някои държави, особено на Китай, след като публикува доклад за предполагаемите нарушения на правата на уйгурското малцинство от страна на Пекин.
74-годишната Бачелет заявява, че генералният секретар на ООН трябва да притежава „морален глас“, за да ръководи организацията дори когато е под натиска на великите сили.
Тя има подкрепата на Мексико и Бразилия, но Чили оттегли подкрепата си, след като на власт дойде крайнодесният президент Хосе Антонио Каст. Съединените щати я критикуват, особено заради позицията ѝ в подкрепа на правото на аборт.
Мария Фернанда Еспиноса
Еспиноса, бивша външна министърка на Еквадор, определя ООН като единствената универсална платформа за справяне с общите предизвикателства пред човечеството, но същевременно настоява за по-дълбока реформа на световната организация
61-годишната Еспиноса, бивша председателка на Общото събрание на ООН, предлага създаването на система за „ранно предупреждение“, която да открива и сигнализира за признаци на предстоящ конфликт.
Кандидатурата на Еспиноса е подкрепена от Антигуа и Барбуда, но не и от собствената ѝ държава Еквадор.
Рафаел Мариано Гроси
65-годишният Гроси, аржентински дипломат от кариерата, ръководи Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) от 2019 г. Тази позиция го постави в центъра на споровете около ядрената програма на Иран, както и около руската окупация на украинската Запорожка атомна електроцентрала.
Тя заявява, че ООН трябва да възстанови своята „кредибилност“ на световната сцена.
„ООН е оценявана през призмата на мира и сигурността. Но ООН е много повече от това и постига резултати в много области – в развитието, в правата на човека“, казва тя.
Ivonne A-Baki
Ивон А-Баки
75-годишната А-Баки е еквадорска дипломатка и политичка, която е представлявала Кито като посланичка във Вашингтон, където според публикации е изградила близки отношения с президента на САЩ Доналд Тръмп.
Номинирана от Тонга, А-Баки има тесни връзки със страните от Персийския залив, след като е била посланичка на Еквадор в Катар.
Родена в семейство на ливански родители, А-Баки има важна роля в посредничеството за възстановяване на диалога между Еквадор и Перу след кратката гранична война между двете държави през 1995 г.
„Преживяла съм опустошенията на войната“, написа тя в социалните мрежи. „Готова съм да помогна за възстановяването на основополагащото обещание на Хартата на ООН – да избави идните поколения от бедствието на войната.“
Родена в семейство на ливански родители, А-Баки има важна роля в посредничеството за възстановяване на диалога между Еквадор и Перу след кратката гранична война между двете държави през 1995 г.
„Преживяла съм опустошенията на войната“, написа тя в социалните мрежи. „Готова съм да помогна за възстановяването на основополагащото обещание на Хартата на ООН – да избави идните поколения от бедствието на войната.“
Маки Сал
64-годишният Сал е бивш президент на Сенегал и е бил председател на Африканския съюз през 2022–2023 г.
Той поставя акцент върху връзката между мира и развитието, като подчертава, че устойчивият световен мир не може да бъде постигнат, ако бедността, неравенството и социалното изключване продължават да подкопават развитието.
Сенегалските власти го обвиняват в жестоко потушаване на насилствените политически демонстрации, при които между 2021 и 2024 г. са загинали десетки души.
