Мехмет Юмер: Турция иска да седне като основен играч на масата, на която ще се определя бъдещето на Сирия

Господин Мехмет Юмер, споделяте ли мнението на редица наблюдатели, че Турция е големият печеливш от падането на режима на Асад?

Мехмет Юмер: Режимът на Башар Асад не падна само заради политиката на Анкара. В случая можем да откроим две много важни събития, които се случиха след 2011 година – войната в Украйна и конфликтът в Газа. Ако войната в Украйна не беше погълнала цялото внимание и ресурси на Русия, ако Израел не беше нанесъл убийствени удари върху Хизбула и милициите, действащи на сирийска територия, смятани за проксита на Иран, едва ли режимът на Асад щеше да падне толкова бързо.

Видно е, че „Хаят тахрир аш Шам“ (Организация за освобождението на Леванта), която беше включена в списъка на терористичните организации, се е възползвала от ангажираността на Русия в Украйна, създала е редовна армия, дори е изчислила позитивните послания, които ще излъчи към света. Те не бяха заплашителни, а насочени към разбирателство. Едно е сигурно – Турция е изиграла роля за улесняването на този процес, като си е затваряла очите за някои неща и е оказвала подкрепа. С оглед на геополитическата роля на Турция, най-вероятно властта в Анкара е била в течение какъв е развоят на събитията, но не изцяло. Защото до последния момент официална Анкара настояваше за организиране на среща между Ердоган и Асад.

Засега Турция е сред печелившите страни от процеса, който наблюдаваме в Сирия, но това не трябва да ни подвежда. Най-важна роля за разпалването на конфликта, който се разгоря в Сирия след 2011 г. има тандемът Ердоган-Давутоглу. Този тандем разтълкува сирийския конфликт по погрешен начин и предприе стъпки в грешната посока. Ердоган и Давутоглу вкараха Турция в път без изход. Засега събитията може и да изглеждат като благоприятни за Турция, но те същевременно може да крият и много рискове за Анкара. Още е много рано да се прави оценка. От гледна точка на сирийския народ падането на диктаторския режим на Асад е радостна новина, но ние още не знаем в каква посока ще се равиват събитията и каква ще бъде окончателната картина.

Не е ясно какво ще спечели Турция, но без съмнение в краткосрочен план президентът Ердоган ще извлече ползи от ситуацията. Падането на режима на Асад даде възможност на турския президент да пропагандира усещането за „завоевание“ сред неговите поддръжници. Така той отново си възвърна доминиращата роля във вътрешната политика. Започна да нараства популярността му и като регионален лидер.

Знаем, че Турция бе основният покровител на въоръжените ислямистки опозиционни групи в Сирия по време на управлението на Башар Асад, когото Ердоган наричаше „касапин“. Дали новото правителство в Дамаск, ако то е доминирано от ислямисти, ще даде на кюрдите същата свобода на действие?

М.Ю. На този етап изглежда, че Сирийските демократични сили – подкрепяните от САЩ кюрдски формирования – са в печеливша позиция. Въпреки че те се оттеглиха от западната част на река Ефрат, по всичко изглижда, че те ще се сдобият с широка автономия и ще имат решаваща роля при изграждането на нова Сирия. По-рано, при режима на Асад, кюрдите не бяха в благоприятно положение, но последните събития им отредиха ролята да бъдат сред важните фактори в Сирия.

Всъщност, като цяло, според вас каква ще бъде политиката на турския президент към тях всичките етнически, конфесионални и религиозни елементи в Сирия?

М.Ю.Преди дни в изказването си на Петнайсетата конференция на посланиците турският президент изтъкна, че новото ръководство в Сирия трябва да обгръща всички слоеве на обществото. С това Ердоган имаше предвид, че отношението към алевитите, кюрдите извън ПКК, тюркмените, дурзите и другите малцинства трябва да е еднакво.

Но по-важните акценти в речта на Ердоган, според когото „глобалната система е в безизходица“, бяха очакванията му във външната политика на Турция, които са: отмяна на ембаргото и скритите и явните санкции, наложени заради борбата с тероризма, водена от Анкара; да се продават оръжията, произвеждани по турска технология на приятелски и братски страни и предотвратяване на попадането във вражески ръце на техника, произведена в Турция; дипломатическа и правна борба срещу противниците на исляма; близко сътрудничество с турските инвеститори и бизнесмени в чужбина; турските дипломати да създават близки контакти с местното население навсякъде по света начело с държавите в Африка, т.е. набляга се на публичната дипломация. Събитията подсказват, че пред Анкара се очертава труден път.

Ще се увеличи ли регионалното влияние на Турция? Нека припомним, че със Сирия имат обща граница с дължина над 900 километра. От друга страна, Сирийската национална армия е съвкупност от разнородни групи, въоръжена, управлявана и организирана е от Турция.

М.Ю.Преди дни на посещение в Турция дойде държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен. По същото време външният министър на Турция Хакан Фидан и директорът на разузнаването Ибрахим Калън бяха на молитва в Омаядската джамия в Дамаск, заобиколени от тълпи. Това показва, че Турция иска да седне като основен играч на масата, на която ще се определя бъдещето на Сирия. Ако с усилията на Турция, бъде създадено управление, което включва всички елементи – кюрди, тюркмени, алевити, християни, това ще бъде приписано в графата с успехи на Ердоган, но ако не се случи, негативите ще бъдат пак за сметка на турския президент. Преди да падне режимът на Башар Асад Анкара изпращаше сигнали за нормализиране на двустранните отношения, но Асад не даде положителен отговор. Така Турция запали зелена светлина за военно действие на бунтовническите групи.

В началото целта на Анкара беше да подсили позицията си при бъдещи преговори заедно с Русия и Иран по отношение на съдбата на сирийския режим. Но след като режимът падна, когато от Кремъл и Техеран казаха на Асад, че играта свърши, влиянието на Турция в Сирия нарасна, тя става ключов играч в региона. От друга страна, Анкара се опитва да отслаби позициите на контролираната от кюрдите Сирийски демократични сили чрез контролираната от нея Сирийска национална армия.

Дали Ердоган ще върне сирийските бежанци у дома? В Турция има между 3,6 и 3,8 милиона сирийски бежанци…

М.Ю. Наскоро турският президент Ердоган заяви, че „с утвърждаването на мира в Сирия ще се увеличи и броят на доброволно завръщащите се бежанци в родината си.“ Засега наплив от желаещи не се наблюдава. Но турските власти оценяват ситуацията и прогнозите са, че при нормализиране на обстановката в Сирия броят на желаещите може да нарасне.

Турският вътрешен министър Али Йерликая обяви, че между 9-13 декември 7 хиляди 621 сирийци са се завърнали обратно. По мнението на специалистите по миграция за връщането на бежанците е необходима поне едногодишна предварителна подготовка. От друга страна, още не е ясно дали опозиционните групи няма да се конфронтират помежду си, има и риск част от привържениците на режима на Асад да организират нападения. Ако Хаят Тахрир аш Шам, която създаде шериатско управление в Идлиб, реши да управлява Сирия подобно на талибаните в Афганистан, то тогава жените, младежите, хората със светски виждания няма да искат да се завърнат там.

Въпросите зададе Ю.Методиева