Нефтохим след закона „Греъм“: рафинерията, Русия и парите, които Москва няма да получи

На 18 септември във Вашингтон се случиха две неща, които имат пряко отношение към бъдещето на най-голямата рафинерия на Балканите — „Нефтохим Бургас“.

Първото почти остана незабелязано в България.

Американската служба за контрол на чуждестранните активи — OFAC — издаде General License 131J и удължи до 22 октомври срока, в който може да се преговаря за продажбата на международните активи на руския „Лукойл“. На пръв поглед — поредно техническо удължаване. Само че този път OFAC направи нещо много по-важно: описа каква сделка е готов да разглежда.

До 22 октомври кандидатите могат да правят due diligence, да преговарят, да подават оферти и да подписват условни споразумения. Но собствеността не може действително да бъде прехвърлена без отделно разрешение на OFAC.

А условията са строги.

Връзката между Lukoil International и руския „Лукойл“ трябва да бъде напълно прекъсната. Руският собственик не може предварително да получи икономическа облага чрез размяна на акции или активи. Парите, които му се дължат, трябва да останат блокирани под американска юрисдикция до отпадането на санкциите.

Москва може да продаде активите. Но не може свободно да получи парите.

Има и още една подробност, особено важна за България. OFAC допуска да изисква разрешение и за последващата продажба на съществени активи на Lukoil International.

Вашингтон следователно иска да знае не само кой ще купи международната империя на „Лукойл“. Иска да има думата и за това къде впоследствие могат да отидат ключовите ѝ части. Включително „Нефтохим“. И в същия ден — законът „Греъм“

На 18 септември президентът Доналд Тръмп подписа и закона „Греъм“.

Той разширява американските инструменти за натиск върху руските енергийни приходи и върху държави и компании, които продължават да поддържат значителна търговия с руски енергийни ресурси. Законът и GL 131J са различни правни инструменти. Нямаме основание да твърдим, че са създадени като части от една конкретна операция. Посоката им обаче е сходна.

С единия инструмент Вашингтон увеличава цената за продължаващото финансиране на руския енергиен сектор. С другия отваря път международните активи на една от най-големите руски петролни компании да бъдат извадени от руски контрол, без Русия да получи свободно парите от продажбата им.

А точно в този международен портфейл се намира и „Нефтохим“.

Кой купува?

Формално най-напред е Carlyle. На 29 януари „Лукойл“ подписа споразумение с американския инвестиционен фонд за продажбата на Lukoil International GmbH. Сделката не е ексклузивна и зависи от регулаторните разрешения, включително това на OFAC. Carlyle обаче не е единственият заинтересован инвеститор.

Публично са споменавани Chevron заедно с Quantum Capital Group, International Holding Company от Абу Даби, ExxonMobil, унгарската MOL и саудитската Midad Energy. Разликата е важна: Carlyle има подписано споразумение. За останалите има публично известен интерес, но няма потвърдена окончателна сделка. Имаше и кандидати, чиито варианти бяха блокирани от американското финансово министерство.

Следователно това не е обикновен търг, при който „Лукойл“ просто избира този, който предлага най-много.

А „Нефтохим“?

Българският комплекс включва „Лукойл Нефтохим Бургас“, Lukoil Bulgaria, Lukoil Aviation Bulgaria и Lukoil Bunker Bulgaria.

От ноември 2025 г. управлението на българските дружества е поверено на специален търговски управител. Но България не продава рафинерията. Преговорите за собствеността се водят между потенциалните купувачи и собственика на капитала. И към момента няма публично обявен отделен купувач конкретно за „Нефтохим“.

Има два основни сценария.

При първия Carlyle или друг инвеститор придобива целия Lukoil International и „Нефтохим“ влиза в сделката като част от международния портфейл.

При втория портфейл впоследствие се разделя и отделните рафинерии, находища и търговски дружества се продават на стратегически инвеститори. Точно тук новите условия на OFAC стават решаващи. Ако Вашингтон запази правото да одобрява последващото разпореждане със съществени активи, първият купувач на Lukoil International няма непременно да може свободно да продаде „Нефтохим“ на когото пожелае.

Затова истинският въпрос не е само: „Carlyle ли ще купи Нефтохим?“А: „Кой ще бъде окончателният стратегически собственик на рафинерията?“

Два часовника тиктакат

За България има два близки срока.

22 октомври е срокът на GL 131J за преговорите около Lukoil International.

29 октомври е другият важен санкционен срок за продължаването на определени операции.

Междувременно рафинерията работи. Непосредствена оперативна криза няма.

Но корпоративният и геополитическият часовник вече тиктакат.

Един въпрос и към кандидатите за президент

И тук темата престава да бъде само корпоративна.

България е в президентска кампания. Кандидатите говорят за национална сигурност, суверенитет, отношенията със САЩ, Русия и Европейския съюз. Но пред очите ни се решава собствеността върху един от най-стратегическите индустриални активи на страната.

Затова всеки кандидат за президент трябва да бъде питан за „Нефтохим Бургас“.

Не кого предпочита за купувач. А какви принципи според него трябва да защити българската държава.

Трябва ли рафинерията да остане интегриран стратегически актив? Как трябва да бъде гарантирана сигурността на доставките? Каква концентрация на пазара е допустима? Каква прозрачност трябва да има за действителния собственик и финансирането на сделката? Как България трябва да защити интереса си пред бъдещия собственик, OFAC и европейските институции?

И още един прост въпрос: каква трябва да бъде ролята на президента, когато се сменя собственикът на предприятие с такова значение за националната и енергийната сигурност?

Отговорите няма да определят кой ще купи „Нефтохим“. Но ще покажат как всеки от кандидатите разбира ролята на българската държава.

63 години по-късно

На 2 септември 1963 г. „Нефтохим“ произвежда първия български бензин.

Тридесет и шест години по-късно, през октомври 1999 г., контролът върху рафинерията преминава към руския „Лукойл“.

Ако сегашният процес приключи през 2026 г. с преминаването на българските активи към западна компания, ще са минали 63 години от пускането на „Нефтохим“ и 27 години от идването на „Лукойл“.

Но може би ще приключи не само един корпоративен цикъл. Ще приключи и една особена глава от българския преход — времето, когато отношенията с руския собственик на най-голямата българска рафинерия не се изчерпваха с инвестиции, данъци и регулации, а се превръщаха и в демонстрация на близост между големия бизнес и най-високите етажи на държавата.

Един от символите на тази епоха остана баскетболът на Валентин Златев, Георги Първанов и Бойко Борисов пред погледа на Вагит Алекперов.

Не знаем дали бъдещият западен собственик непременно ще бъде по-добър. Това ще се измерва с инвестициите, сигурността на доставките, конкуренцията, данъците и спазването на българските закони. Но едно би трябвало да бъде различно. Държавата да регулира. Компанията да произвежда и инвестира. Собственикът да плаща данъците си и да спазва закона.

А българският президент и българският министър-председател да нямат нужда да забавляват собственика на рафинерията.

Понякога 63 години индустриална история, 27 години руска собственост и една геополитическа епоха могат да приключат с нещо съвсем просто: държавата отново да бъде държава, а собственикът — просто собственик.