АкцентАнализАнализи

Непубликувани архиви за Стоян Заимов излизат за първи път в обемно издание – с участието на водещи български историци

Споделете статията:

На 22 април в новото пространство „Място за четене и култура. Вход „Б““ издателство Парадокс представи излезлия от печат том „Стоян Заимов. „Кореспонденция, дневници, спомени“. Томът се вписва в поредицата на издателството исторически книги, събрали непубликувани архиви за големите имена от фамилията Заимови. Освен авторските творби на Стоян Заимов „Записки от Терсханата“(1999) , част от „Миналото. Етюди върху „Записките по българските въстания““(2012), изд. Парадокс пуска на книжния пазар и внушителната документалистика „Умирам за България. Процесът срещу генерал Владимир Заимов през 1942 година“(2015) на Борислав Дичев.

Фотографията на корицата е на Михаил Заимов,пра-внук на Стоян Заимов, който почина преди дни след тежко боледуване  .

Книгата „Стоян Заимов. Кореспонденция, дневници, спомени“ събира за пръв път изключителен по обем архивен корпус, който включва кореспонденция, дневници и спомени на Стоян Заимов(1853-1932), една от ключовите фигури в българската памет за Априлското въстание и политическите процеси на XIX век. Предговорът е на историчката  Кета Мирчева и е последван от разгърната студия на Клавдия Заимова, посветена на личността на Ст. Заимов, дядо на авторката. Книгата завършва с необходимите за този тип издания показалци на личните и географските имена.

Премиерната книга на издателство Парадокс е впечатляващ резултат на повече от две десетилетия работа. Материалите са събирани и систематизирани в различни етапи повече от 20 години, преписвани от Кети Мирчева ръчно, машинно или по-късно на компютър. В ранните 90-те събирането на архива на Стоян Заимов е ставало в условията на ограничен достъп до техника в институции като Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Централния държавен архив и архивите на БАН, ЦДА, ВИМП, Научния архив на БАН, Къщата-музей „Баба Тонка“- Русе.

Редакторската работа по тома включва прецизно изготвени библиографии, научни бележки и справочни указатели за десетки фигури от революционните и следосвобожденските среди. Много любопитна е кореспонденцията от и до Ст. Заимов, както и обилно количество писма, в които той иска или получава сведения и документи за лица и събития от революционното движение, три дневника (1878-1879), два спомена и биографични бележки. В книгата се съдържат писма от дейци на националноосвободителното движение, както и от личности от обкръжението на Стоян Заимов, свързани с културния и политически живот на Княжество България.Читателите могат да се докоснат както до специфичния литературен стил на революционера и апостола Заимов, заточеник в крепостта Сен Жан д’Акр, просветител и изключителен интерпретатор на историческите събития.

По време на представянето проф. Николай Аретов подчерта, че голяма част от архивите се публикуват за първи път и представляват фундаментален източник за изследване на революционната епоха и нейните интерпретации в българската историография. В коментари за стойността на книгата проф. Надя Данова акцентира върху значението на документите за разбирането на политическите и обществени трансформации в последните десетилетия на XIX век, както и за развитието на образователните и културни процеси в младата българска държава.

Историчката Кети Мирчева разказа за дългогодишната работа по събирането на материала. „Благодарение на Клавдия Заимова, навлязох в тази гигантска книжнина на Стоян Заимов, който е допринесъл по несравним начин за създаването на паметта за Априлското въстание, като е издирвал най-различни източници, представящи факти около българското национално движение“, разказа тя.

Противоречивата личност на Стоян Заимов може да се открие в документите. Така например, оценките за него в Русия са крайно отрицателни след 1917 г. „След Освобождението на България, минавайки в лагера на ренегатите на революцията, Ст. Заимов става един от първите автори по това време на поредица нови учебници и методически ръководства по език и литература“- казва за него академик Державин(стр.22). На свой ред Георги Бакалов пише след смъртта на Заимов „С Освобождението на България революционността на Заимов се изпарява. В него се събужда буржоата националист“(стр.23).

Своите национални мечти и надежди Стоян Заимов успява да съхрани до края на Първата световна война. През март 1915 г., преди присъединяването ни към Тройния съюз, той отказва да подпише апела към цар Фердинанд, с който цветът на офицерството, науката и културата призовават държавния глава и неговите съветници „да се вслушат в гласа на искреността и истината“(стр.25), се казва в предговора. В него Кети Мирчева и Клавдия Заимова очертават  светлините и сенките в образа на великия българин.

Премиерата се вписва в честванията по повод 150-годишнината от Априлското въстание и се възприема като значим принос към историческата памет и научното изследване на българското революционно движение.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Подкрепете ни

Споделете статията:

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).