Непубликувани архиви за Стоян Заимов излизат за първи път в обемно издание – с участието на водещи български историци
На 22 април в новото пространство „Място за четене и култура. Вход „Б““ издателство Парадокс представи излезлия от печат том „Стоян Заимов. „Кореспонденция, дневници, спомени“. Томът се вписва в поредицата на издателството исторически книги, събрали непубликувани архиви за големите имена от фамилията Заимови. Освен авторските творби на Стоян Заимов „Записки от Терсханата“(1999) , част от „Миналото. Етюди върху „Записките по българските въстания““(2012), изд. Парадокс пуска на книжния пазар и внушителната документалистика „Умирам за България. Процесът срещу генерал Владимир Заимов през 1942 година“(2015) на Борислав Дичев.

Книгата „Стоян Заимов. Кореспонденция, дневници, спомени“ събира за пръв път изключителен по обем архивен корпус, който включва кореспонденция, дневници и спомени на Стоян Заимов(1853-1932), една от ключовите фигури в българската памет за Априлското въстание и политическите процеси на XIX век. Предговорът е на историчката Кета Мирчева и е последван от разгърната студия на Клавдия Заимова, посветена на личността на Ст. Заимов, дядо на авторката. Книгата завършва с необходимите за този тип издания показалци на личните и географските имена.
Премиерната книга на издателство Парадокс е впечатляващ резултат на повече от две десетилетия работа. Материалите са събирани и систематизирани в различни етапи повече от 20 години, преписвани от Кети Мирчева ръчно, машинно или по-късно на компютър. В ранните 90-те събирането на архива на Стоян Заимов е ставало в условията на ограничен достъп до техника в институции като Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Централния държавен архив и архивите на БАН, ЦДА, ВИМП, Научния архив на БАН, Къщата-музей „Баба Тонка“- Русе.
Редакторската работа по тома включва прецизно изготвени библиографии, научни бележки и справочни указатели за десетки фигури от революционните и следосвобожденските среди. Много любопитна е кореспонденцията от и до Ст. Заимов, както и обилно количество писма, в които той иска или получава сведения и документи за лица и събития от революционното движение, три дневника (1878-1879), два спомена и биографични бележки. В книгата се съдържат писма от дейци на националноосвободителното движение, както и от личности от обкръжението на Стоян Заимов, свързани с културния и политически живот на Княжество България.Читателите могат да се докоснат както до специфичния литературен стил на революционера и апостола Заимов, заточеник в крепостта Сен Жан д’Акр, просветител и изключителен интерпретатор на историческите събития.
По време на представянето проф. Николай Аретов подчерта, че голяма част от архивите се публикуват за първи път и представляват фундаментален източник за изследване на революционната епоха и нейните интерпретации в българската историография. В коментари за стойността на книгата проф. Надя Данова акцентира върху значението на документите за разбирането на политическите и обществени трансформации в последните десетилетия на XIX век, както и за развитието на образователните и културни процеси в младата българска държава.
Историчката Кети Мирчева разказа за дългогодишната работа по събирането на материала. „Благодарение на Клавдия Заимова, навлязох в тази гигантска книжнина на Стоян Заимов, който е допринесъл по несравним начин за създаването на паметта за Априлското въстание, като е издирвал най-различни източници, представящи факти около българското национално движение“, разказа тя.
Противоречивата личност на Стоян Заимов може да се открие в документите. Така например, оценките за него в Русия са крайно отрицателни след 1917 г. „След Освобождението на България, минавайки в лагера на ренегатите на революцията, Ст. Заимов става един от първите автори по това време на поредица нови учебници и методически ръководства по език и литература“- казва за него академик Державин(стр.22). На свой ред Георги Бакалов пише след смъртта на Заимов „С Освобождението на България революционността на Заимов се изпарява. В него се събужда буржоата националист“(стр.23).
Своите национални мечти и надежди Стоян Заимов успява да съхрани до края на Първата световна война. През март 1915 г., преди присъединяването ни към Тройния съюз, той отказва да подпише апела към цар Фердинанд, с който цветът на офицерството, науката и културата призовават държавния глава и неговите съветници „да се вслушат в гласа на искреността и истината“(стр.25), се казва в предговора. В него Кети Мирчева и Клавдия Заимова очертават светлините и сенките в образа на великия българин.
Премиерата се вписва в честванията по повод 150-годишнината от Априлското въстание и се възприема като значим принос към историческата памет и научното изследване на българското революционно движение.

