Новата Национална ромска стратегия е още по-слаба

Вицепремиерът по ефективно управление и председател на НССЕИВ, г-жа Калина Константинова, проведе онлайн среща с над 50 участници, работещи в сферата на ромската интеграция. На срещата участие взе и Националната контактна точка по изпълнението на стратегията, съобщават на страницата си Амалипе.

Срещата бе замислена като дискусия върху Плана за действие, тъй като НССЕИВ възприемаше проекта за Национална стратегия за финализиран.

Участниците от неправителствената организация подчертаха, че обсъжданият към настоящия момент вариант на Национална ромска стратегия е незадоволителен. От една страна той не се възползва от важните иновативни елементи, предложени от Европейската комисия и не съдържа приоритети като ромско участие и преодоляване на антиромската дискриминация. От друга страна е предвидено стратегията да бъде одобрена единствено с решение на Министерски съвет, което е отстъпление от предходната стратегия, която по настояване на ромските организации бе одобрена с решение на Народното събрание.

Новият стратегически документ няма да има добавена стойност и няма да донесе съществена промяна. Досега процесът по подготовката му е преди всичко на административно ниво и не включва политически лица, т.е ресорните министри и вицепремиери.

Планът за действие е още по-слаб и на практика не предлага нещо по-различно от това, което в момента съответните институции правят, а повечето дейности нямат предвиден бюджет.

Деян Колев, ръководител на организацията акцентира върху частта “Образование” от Плана за действие. Заложените в нея индикатори са изключително ниски. Предвидено е 30 роми средношколци да бъдат подготвени за кандидатстване в университети и 20 от тях да бъдат приети. „Това е изключително ниска цел. Само като сравнение тази година 649 дванадесетокласници от училищата, участващи в мрежата на Център Амалипе са кандидатствали във висши учебни заведения“, каза той.

Частта “Образование” не съдържа конкретни мерки, а записаното като мерки всъщност са цели. Не са включени най-важните неща, които МОН към този момент прави по отношение на образователната интеграция.

Дали МОН ще продължи успешната практика за предоставяне на средства за работа с уязвими групи на училищата и детските градини по Наредбата за финансирането, дали ще бъдат продължени Националната програма за десегрегация и Националната програма за образователните медиатори,  дали ще бъде разширено финансирането на Центъра за образователна интеграция, настояват за отговори организаторите.