Новата пропагандна стратегия на „Алтернатива за Германия“ в Саксония-Анхалт
Алтернатива за Германия(AfD) сменя тона, но не и идеологията. В Саксония-Анхалт крайнодясната партия все по-умело заменя мрачната реторика, агресивните лозунги и образа на уличния радикал с усмивки, празници, музика и обещания за „надежда“ и „нормален живот“. Лицето на тази нова пропаганда е Улрих Зигмунд – бивш неонацист от забранена организация, който днес се представя като приятен, достъпен и близък до „народа“ политик. Зад позитивната опаковка обаче анализаторът на популярният сайт Междугранични диалози Томас Кликауер вижда същата антидемократична и расистка идеология.
Неонацистите в Германия и най-успешната им организация наследник – „Алтернатива за Германия“ (AfD) – превърнаха изборите за Ландтаг, тоест регионалните избори, в източната германска провинция Саксония-Анхалт в кампания за добро настроение. Няма ги заплашителните маршове на СА, няма ги уличните биячи – засега – няма ги униформите и откровеният нацизъм. 2026 г. не е 1926 г.
Днес AfD знае как да печели избиратели. След години на кошмарна идеология – от предполагаемата диктатура, породена от COVID-19, която така и не дойде, до кръвожадните мигранти и бежанци с ножове – AfD откри нов начин да печели: чист позитивизъм.
AfD продава радикалната си (тоест неонацистка) програма „без открития радикализъм на неонацизма“, като вместо това създава емоционална връзка между „Тълпата“ на Льо Бон и новия Фюрер на AfD – регионалния гаулайтер Улрих Зигмунд от вече забранената HDJ, или „Верна на родината германска младеж“ (Heimattreue Deutsche Jugend), чието прикриващо „D“ има за цел да направи по-малко очевидна идеологическата близост на HDJ с Хитлерюгенд (HJ). Не се получи – HDJ на Зигмунд беше забранена. Новият дом на нейния групенфюрер е AfD.
Под ръководството на майстора на пропагандата Зигмунд AfD преобрази фасадата си и започна да се представя като дом на позитивизма. Фашистките фасци на Мусолини вече съдържаха елементи на светло технологично бъдеще, повлияни от футуризма.
Адолф Хитлер бързо възприе този подход, обещавайки на германците Великогермански райх, който да просъществува 1000 години. След 12 години управление на великия манипулатор Адолф Хитлер Германия е победена, а Червената армия освобождава Аушвиц.
Днес великият манипулатор на AfD е Улрих Зигмунд. Вечно усмихнатият бивш неонацист от HDJ е почти несравним пропаганден подарък за AfD. Дълго време неофашистката партия не разполагаше с истински Фюрер. За разлика от нацистите през 30-те години AfD нямаше харизматичен лидер:
- Швейцарката лесбийка Вайдел е смятана за прекалено гневна.
- Партийният лидер Хрупала („Хрупи“) е прекалено блед, прекалено скучен и некомпетентен.
- Най-изявеният неонацист в AfD – Хьоке, известен и като Ландолф Ладиг – е възприеман като прекалено зъл.
С регионалния Фюрер на Саксония-Анхалт това се промени. През последните години комуникационната и пропагандната стратегия на партията се отдалечи от „мрака и безнадеждността“ и апокалиптичната реторика. Сегашните предизборни кампании на AfD в източногерманските провинции Саксония-Анхалт и Мекленбург-Предна Померания са различни.
AfD се представя с позитивен тон и е възприела светла, топла естетика. Така тя прикрива нечовешката, дехуманизираща и дълбоко антидемократична идеология на партията. Стратегическото преопаковане на AfD започна още в предизборната кампания в Тюрингия през 2024 г.
Тогава AfD започна да използва мъглявия, но доста ефективен пропаганден лозунг „Изтокът ще успее“, внушавайки обща идентичност на белите източногерманци – въображаема общност, примесена с носталгия по ГДР за една бяла раса, останала незасегната от мултикултурализма.
Недалеч от това стои и западногерманският пришълец Бьорн Хьоке – той се премести от Западна Германия в Тюрингия в Източна Германия – който започна да се представя като източногерманец, каращ мотор Simson. Подобно на своя идол Адолф Хитлер, мигрирал от Австрия в Германия, Бьорн Хьоке се премести от запад на изток с надеждата, че онова, което е работило тогава, може да работи и днес.
Но бившият неонацист Хьоке си остава Хьоке. Въпреки тези пропагандни номера твърде много хора не искат този неудобен идеолог да стане министър-председател на Тюрингия. За разлика от него изгряващата мегазвезда Зигмунд е значително по-популярна от Бьорн Хьоке, Вайдел и Хрупи. Привидната връзка на Зигмунд с „народа“ прониква дълбоко в германското средно съсловие. Шоуменът печели на своя страна нищо неподозиращи избиратели.
Докато неонацисткото му минало остава на заден план и почти не се отразява от германските корпоративни медии, голяма част от германската таблоидна преса го представя като своеобразен идеален зет – приятен, чаровен, избираем. Постоянната усмивка и престорената любезност на Зигмунд му донесоха най-високия пост; той е безспорният Фюрер на Саксония-Анхалт.
Гладко звучащият му предизборен лозунг е „Всичко е възможно“ – може би дори превръщането на Саксония-Анхалт в първата неонацистка провинция на Германия. Фамилията му означава нещо като „устата на победата“, а предизборните плакати на суперзвездата Зигмунд са украсени с генериран от изкуствен интелект изгрев на заден план.
Това е замислено така, че да носи пропагандни послания като „вървим напред“, „връщаме ви към нормалния живот, там, където можете да казвате каквото мислите“, „ще спасим страната си“ и дори „ще създадем най-добрите училища в света“.
Парадоксално, AfD обещава това, докато едновременно с това настоява за премахване на задължителното образование в Германия. Но противоречията никога не са пречили на нацистката и неонацистката пропаганда да работи.
Предизборната програма на AfD предвижда ни повече, ни по-малко от пълно преустройство на институциите в Саксония-Анхалт, превръщайки я в малък нелиберален анклав в рамките на Германия, по модела на Унгария на Орбан – или нещо още по-лошо – в нов „Мустергау“: образец на неофашистка държава, който да бъде приложен във всичките 16 германски провинции.
Зад вечно усмихнатото лице на Зигмунд се крие дълбока привързаност към основни елементи от хитлеровата „Volksgemeinschaft“ – „народната общност“. Съвременното семейство е отхвърлено, хората с увреждания са дехуманизирани, а небелите трябва да бъдат експулсирани. Не бива да се забравя и друго: бившият неонацист от HJ Зигмунд е участвал в прословутата среща на AfD за „ремиграция“ във Ванзее. Всичко това е подправено с арийска култура, в която „чуждите култури“ трябва да бъдат заличени.
Зигмунд приема тази радикална фашистка програма напълно сериозно, но не изглежда никак радикален. Той обвива крайнодясната си идеология в лична непринуденост, демонстративна любезност и омаловажаване на всичко – под измамния девиз, че всичко това е просто здрав разум. Подвеждащата опаковка е самият продукт.
Дори Адолф Хитлер е бил мил – най-вече с кучето си. Фалшивата опаковка и неонацистката идеология могат да вървят ръка за ръка. Зигмунд вече не е самоунижаващият се и пренебрежителен лидер на AfD от миналото. За своя народ – германския Volk, в смисъла на „Volksgemeinschaft“ – неговите изпълнения носят своеобразна визионерска символика.
Зигмунд е прототипът на новия „приятен“ десен радикал. Представянето му е динамично, доброто му настроение е заразително, а гладките му думи мотивират.
Втората източногерманска провинция, в която предстоят избори, е Мекленбург-Предна Померания. Кандидатът на AfD Лайф-Ерик Холм няма същата пропагандна сила като Зигмунд. Бившият радиоводещ е познат в региона, но не е по-популярен от средностатистическия кандидат на AfD.
Междувременно присъствието на Зигмунд в големите социални мрежи рязко се увеличава. Клиповете в крайнодесните канали на Зигмунд се произвеждат от крайнодясна пропагандна агенция с подвеждащото име „Филмкунстколектив“. В истинския стил на Райфенщал те създават модерна, неофашистка естетика на движението, която внушава на арийската общност на Зигмунд усещане за сила и пробуждане. Този позитивен образ е само един, макар и ключов, елемент от кампанията на AfD за добро настроение.
Към това се добавят събитията на Зигмунд. Това вече не са мрачните шествия на бившите му неонацисти от HJ, нито скучните партийни речи. Вместо отегчителни партийни събрания Зигмунд организира „събития“, представяни като семейни, граждански или летни празници. Напоследък добави и фестивали „Heimatrausch“, създавайки изкуствен копнеж по родината.
В идеологията на HJ-Сиги „родината“ не е просто земята, която наричаш свой дом, а място за чисто бяла раса от арийски германци – за сметка на всички останали.
Събитията на Зигмунд са подправени с музика – вече не със „die Fahne hoch, die Reihen fest geschlossen“ на Хитлеровата СА, а с братвурст, бира и понякога пуканки. Популярният турски дюнер отсъства; според съобщения германските неонацисти го ядат само късно вечер, на изолирани места и силно дегизирани.
Междувременно великият мотиватор Зигмунд се представя сред обожаващи го почитатели, нетърпеливи да си правят селфита с телефоните. Безброй последователи търсят вниманието му. Но той все още не е достигнал статута, за който копнее: германците все още не изпълват улиците с нацисткия поздрав, когато кортежът му преминава.
Самовнушаващото чувство за сила послание на пропагандиста Зигмунд не е нищо повече от „да спасим страната си“. Той умело се представя като авангард на уж демократично движение, прикривайки антидемократичната си идеология. В основата е предпоставката, че Източна Германия като цяло е била погълната от Западна Германия, която е изсипала цели потоци негерманци в Саксония-Анхалт. Чрез планираната от Зигмунд „ремиграция“ Саксония-Анхалт трябва да бъде върната назад във времето – към добрите стари дни. Зигмунд обещава: „пишем история“.
За да успее, дълбоко антидемократичната идеология на AfD е евфемистично преработена и подправена с неофашистка естетика, която се превръща в спектакъл на сценичните събития на Зигмунд. Но AfD не представя позитивно само себе си – тя доста ловко се преструва, че дава власт на избирателите си, може би същото усещане за сила, което милиони германци някога са изпитвали, когато са обличали нацистката униформа.
Смесено с германския авторитаризъм, това насажда илюзията за принадлежност към нова общност – със същата гордост и увереност, която комендантът на Аушвиц е демонстрирал, докато язди белия си кон през концентрационния лагер.
Това, което в момента виждаме в Саксония-Анхалт, е тестово изпитание на новата пропаганда на AfD. Ако тя проработи там, AfD ще я разпространи в цялата страна.
Според вътрешен стратегически документ на ръководството на AfD в германския Бундестаг партията иска да бъде възприемана от основните си избиратели като авангард на демокрацията и свободата. Тя се обръща към избирателя, който се стреми към по-добър живот, като същевременно се придържа към традиционните ценности и обещава надежда за по-добро бъдеще – създавайки емоционална връзка. Това е силна манипулация и е добре темпирана. На фона на сегашния мрак – войната на Русия срещу Украйна, атаките с дронове срещу германски летища, глобалното затопляне и икономическата несигурност – AfD предлага да говори за материалните интереси на своите избиратели, предлагайки нещо различно.
Избирателите на AfD се надяват да се свържат не само с партията, но и с фигурата на Фюрера като Зигмунд. Особено показателно е колко настойчиво AfD използва езика на надеждата. Тук посланието за надежда на AfD е успешно: партията получава най-висок резултат именно по показателя „надежда“, превръщайки се за своите привърженици в носител на надеждата – заемайки място в пространството на копнежа. Тази емоционална връзка е мощна.
И все пак икономическата политика на AfD показва точно обратното: нейният твърд неолиберализъм би ударил най-силно именно собствените ѝ избиратели. Авторитетният Германски институт за икономически изследвания нарича това „парадокса на AfD“. Парадоксът е, че AfD не е избирана заради икономическата си политика, а заради културните теми, които за привържениците ѝ са по-важни от икономиката. В крайна сметка именно емоционалното въздействие прави AfD привлекателна, тъй като привържениците ѝ се идентифицират със суперзвездата-Фюрер Зигмунд.
Но не всички се поддават на новата, гладко поднесена пропаганда на AfD. Например наскоро местна фризьорка в берлинския квартал Нойкьолн протестира срещу AfD, като поставя на витрината на салона си надпис „Майната ѝ на AfD“. Малкият салон се управлява от Челина С. в южната част на Нойкьолн, близо до берлинския офис на AfD. Но не всички в квартала имат смелостта открито да се противопоставят на AfD.
Според официалната статистика около 50% от населението на района е с мигрантски произход. На последните избори през 2023 г. консервативният ХДС беше най-силната партия с 40%, докато AfD получи едва 10% – това е космополитен Берлин, а не затънтената Саксония-Анхалт.
Местна инициатива, наречена „Gropius Living“, организира кампания за събиране на подписи, която цели AfD да напусне квартала, и проучва правните възможности за отстраняване на партийния офис. Съпротивата е възможна.
