Какво се случва с живота на ЛГТБИ хората

 

Според данните на годишния доклад на фондация „Глас“ за инцидентите с представители или симпатизанти на ЛГБТИ общността, през 2020 година близо 60% от посегателствата над тях  са били под формата на заплахи, като най-често те са отправяни в интернет и на обществени места – улици, площади, градинки и паркове. Докладът бе изнесен на конференция по темата, в която участие взеха представители на различни организации и институции, сред които МВР и Националния институт за правосъдие.

Профилът на сигнализиралите за хомофобски и трансфобски деяния по възраст и местоживеене не може да се определи категорично, тъй като съществена част от тях не са споделили тази информация. Все пак, може да се каже, че в общи линии разпределението е по-изместено към столицата и областните градове, отколкото разпределението на населението като цяло. Заявили сигнали от села няма.

Това обаче не трябва прибързано да се тълкува като по-голяма разпространеност на хомофобските и трансфобските деяния в големите градове. Друга вероятна причина е
усещането за липса на анонимност сред хората от малките населени места, което може да възпрепятства повечето от тях да подадат сигнал дори и под тази форма, а други може да накара да премълчат или преиначат местоживеенето си.

Данните за 2020 година показват, че „малко над една пета – 22% от съобщените инциденти (10 от 45 сигнала), са квалифицирани от подалите ги лица като „реч на омразата“. Още 18% обаче (8 от 45) съобщават за реч на омразата като съпътстващо деяние, едновременно с по-тежките деяния, които са претърпели или на които са станали свидетели. Два от подадените сигнали за реч на омразата като основно деяние, и четири от осемте, съобщаващи я като съпътстващо деяние, сигнализират за рецидивиращо явление на ежедневна база. В почти всички случаи това са ученици, които са подложени на постоянни подигравки в училище“, пише още в доклада.

В него се уточнява, че „това е поредно свидетелство за сериозността на тормоза спрямо ЛГБТИ младежи в училище“. Най-често за реч на омразата съобщават като основно деяние гей мъже (4 от 10 сигнала), но също така прави впечатление разнообразното самоопределение на съобщилите, сред които има също лесбийка, бисексуални и хетеросексуални. Съобщилите за реч на омразата най-често живеят в София (40%), но още толкова не са предоставили информация за населеното място.

По-често сигнали се подават на хора, които живеят в София или в областни градове. „Това обаче не трябва прибързано да се тълкува като по-голяма разпространеност на хомофобските и трансфобските деяния в големите градове“, уточняват авторите на анализа. Според него причина да няма сигнали от малките населени места е усещането за липса на анонимност сред хората там, което може да възпрепятства повечето от тях да подадат сигнал дори и под тази форма, а други може да накара да премълчат или преиначат местоживеенето си.

„За разпределението по възраст могат да се правят още по-малко изводи, тъй като едва една трета от подалите сигнал са я споделили. Сред тях преобладават 15-24-годишните, следвани от хората между 25 и 34 години. Сигнализиралите за хомофобски и трансфобски деяния са споделяли много по-охотно пола и сексуалната си ориентация. Мъжете са три пъти повече от жените, като гей мъжете съставляват най-голяма част: 57%, или 21 от общо 37 души, споделили и пола, и сексуалната си ориентация. Бисексуалните мъже съставляват 19% (7 от 37), а лесбийките – 16% (6 от 37). Сред тях има също една бисексуална жена, една хетеросексуална жена и един хетеросексуален мъж. Въпреки че делът на хетеросексуалните е символичен – около 5%, самото им присъствие като подаващи сигнали за деяния, на които са били свидетели, е сигнал за зараждаща се социална солидарност и обществена чувствителност към темата“, смятат от фондация „Глас“.

Все още голям проблем е, че много малка част от инцидентите са докладвани на полицията. Около една четвърт докладват, че не са се обърнали към органите на реда, защото не смятат инцидента за достатъчно сериозен, а една част са посочили като причина, че полицията не може да направи нищо по въпроса.

Организаторите отправят  препоръки за промени в Наказателния кодекс. На тази основа трябва да се обсъди и евентуалната нужда от промени в правната рамка за подпомагане на жертвите на престъпления, отговарящи на специфичните нужди на жертвите на престъпления от омраза.

На конференцията се отправиха препоръки да се провеждат обучения на представители на правоприлагащите органи.

 

източник

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.