Протест срещу наградата за образование по правата на човека да носи името „Иван Гарвалов“
До Народно събрание на Република България
Комисията по правата на човека, вероизповеданията
и жалбите на гражданите
ПРОТЕСТНО ОБРЪЩЕНИЕ
от името на репресираните за насилствено сменяне турските имена
Относно учредяването на национална награда за образование по правата на човека и избора на името на Иван Георгиев Гарвалов
Ние, долуподписаните граждани на Република България от турски произход, изразяваме
сериозната си тревога и несъгласие с решението на Дружеството за ООН в България (UNA
Bulgaria) да учреди национална награда за образование по правата на човека и да свърже тази награда с името на Иван Георгиев Гарвалов.
Предвижда се наградата да се връчва ежегодно в пет категории – на учители и педагогически екипи, училища и образователни институции, младежки инициативи, неправителствени организации и личности с обществен принос.
Самата идея за насърчаване на образованието в областта на човешките права несъмнено заслужава уважение. Въпросът обаче е на чие име ще бъде дадена тази награда и какви критерии са използвани при избора на това име.
Според публично разпространената информация изборът е паднал върху Иван Георгиев Гарвалов, починал през 2023 г.
В публичното представяне на неговата биография той е представян като дипломат, посветил професионалния си път на международното право, човешките права и мира, както и като човек, отстоявал принципите на диалога, ненасилието, международното сътрудничество и уважението към човешката личност.
При избора на име за национална награда, посветена на човешките права, обаче не би следвало да се разглежда само официалната биография на дадена личност. Необходимо е да бъдат взети предвид цялостната професионална дейност, публичните позиции, официалните изказвания и ролята на тази личност в конкретния исторически контекст.
Историческият контекст и официалната позиция на българския парламент
При оценката на този въпрос не може да бъде пренебрегнат историческият контекст, в който се развива професионалната дейност на Иван Гавралов.
През 80-те години българските граждани от турски произход бяха подложени на тежка
асимилационна политика, включително насилствена смяна на имената, ограничения на
религиозните и културните права, преследвания, арести, интернирания и други форми на
административен и физически натиск.
Тези събития не са абстрактна част от историята. Те са преживени от хиляди български граждани от турски произход и техните семейства в България.
Това е факт, който впоследствие получава и официална оценка от българския парламент.
На 11 януари 2012 г. 41-ото Народно събрание на Република България приема „Декларация,
осъждаща опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани“, публикувана в
„Държавен вестник“, брой 5 от 2012 г.
В декларацията Народното събрание, позовавайки се на международното право в областта на човешките права и правата на малцинствата, както и на европейските стандарти за защита на основните права и свободи, категорично осъжда асимилационната политика на тоталитарния комунистически режим спрямо мюсюлманското малцинство в Република България, включително така наречения „Възродителен процес“.
Особено значимо е, че в същата декларация Народното събрание обявява прогонването на над 360 000 български граждани от турски произход през 1989 г. за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим.
Декларацията е приета от 41-ото Народно събрание на 11 януари 2012 г. и е подпечатана с официалния печат на Народното събрание. Тази официална позиция на българския парламент има особено значение за настоящия дебат. Тя показва, че самата българска държава в демократичния период е направила ясна политическа и историческа оценка на насилствената асимилация и репресиите срещу българските граждани от турски произход.
Следователно, когато днес се създава национална награда, посветена на човешките права, е
напълно основателно да се постави въпросът дали изборът на нейното име съответства на тази
официално заявена историческа позиция.
Кой е Иван Гарвалов?
Иван Гарвалов не е бил само дипломат.
Името му е свързано и с официалното представителство на Народна Република България в международни институции през 80-те години – период, през който, в рамките на провежданата от държавата политика на насилствена асимилация, основни права и свободи на българските граждани от турски произход бяха системно ограничавани, включително правото на етническа и религиозна идентичност, свободно изразяване и употреба на майчиния език. Поради това неговото обществено и институционално минало неизбежно поставя въпроса за съответствието между тази историческа роля и днешното му участие в инициативи, представяни като свързани с правата на човека.
Особено важен е въпросът за ролята на Иван Гавралов като представител на България в Третия комитет на Общото събрание на ООН през 1987 г.
В официалния протокол на заседание на Третия комитет на Общото събрание на ООН от 1987 г. е записана формулировката „spurious issue of the Turkish minority in Bulgaria“, използвана в контекста на официалната българска позиция по въпроса за турското население в България.
Тази формулировка заслужава специално внимание, тъй като представя въпроса за турското малцинство в България като неоснователен или поставен под съмнение.
В същия исторически период българските граждани от турски произход преживяват насилствена асимилационна политика, ограничения на основни права, преследвания, интернирания и принудително изселване.
Именно поради това възниква един принципен въпрос:
Как съвместимо с принципите на награда за образование по правата на човека е изборът на име на личност, която като официален представител на българската държава през този период е защитавала позиция, поставяща под съмнение самия въпрос за турското малцинство в България?
Този въпрос не е въпрос на етническа или политическа конфронтация.
Той е въпрос на историческа памет, институционална последователност и уважение към
жертвите на нарушенията на човешките права.
Данните за принадлежност към Държавна сигурност
Съществува и още един аспект, който не може да бъде пренебрегнат.
През 2010 г. Комисията по досиетата публикува информация относно Иван Георгиев Гавралов и неговата принадлежност към Държавна сигурност. В публикуваните данни се посочват псевдонимите „Добролюбов“ и „Ников“, както и наличие на агентурни материали и лично и работно дело.
Тези данни също следва да бъдат взети предвид при избора на име за национална награда,
посветена на човешките права.
Не става дума за това да се отрича цялата професионална биография на даден човек.
Става дума за нещо много по-просто и принципно:
Когато се създава национална награда за човешки права, биографията на личността, чието име ще носи тази награда, трябва да бъде разгледана цялостно, прозрачно и критично.
А къде остават жертвите?
Българските граждани от турски произход не са външни наблюдатели на българската история.
Те са част от историята на България.
Техните родители и близки са били принуждавани да сменят имената си. Семейства са били разделяни. Хора са били интернирани, задържани и изпращани в затвори и лагери. На цели общности е било отказвано или ограничавано правото свободно да изразяват и съхраняват своята етническа, религиозна и културна идентичност.
Тези събития имат конкретни човешки лица, семейни съдби и дълбоки последици, които продължават да се усещат и днес.
Затова за засегнатите хора този въпрос не е само исторически.
Той е въпрос на памет, достойнство и справедливост.
Защо точно на 10 декември?
Особено чувствителен е и фактът, че наградата е свързана с 10 декември – Международния ден на правата на човека.
Този ден е символ на универсалните човешки права и на ангажимента към тяхната защита.
Именно поради това изборът на име, свързано с официална позиция на българската държава от периода на комунистическия режим по въпроса за турското малцинство в България, неизбежно поражда сериозни исторически и морални въпроси.
Нашите въпроси
Затова се обръщаме към Дружеството за ООН в България и към всички институции и лица,
участвали в процеса на вземане на решението, със следните въпроси:
- Кой взе решението националната награда за образование по правата на човека да бъде свързана с името на Иван Георгиев Гарвалов?
- Бяха ли разгледани неговите публични позиции и официални изказвания от периода на т.нар. „Възродителен процес“?
- Беше ли взета предвид информацията, публикувана от Комисията по досиетата, относно принадлежността му към Държавна сигурност?
- Бяха ли потърсени мненията на представители на общностите, които са били пряко засегнати от репресивната политика през този период?
- Как изборът на това име съответства на универсалните принципи на човешките права и на необходимостта от историческа памет?
- Какви са конкретните критерии, процедурата и мотивите, въз основа на които е извършен изборът на името на наградата?
- Беше ли взета предвид официалната позиция на 41-ото Народно събрание от 11 януари 2012 г, с която насилствената асимилация и т.нар. „Възродителен процес“ са категорично осъдени?
Нашият призив
Ние не призоваваме към разделение между българските граждани.
Не призоваваме към етническа конфронтация и не целим да противопоставяме една общност на друга.
Призоваваме никой да не злоупотребява с етническата тема и да не използва етническата карта за политически или други цели.
Напротив – смятаме, че истината за миналото е предпоставка за взаимно доверие, обществено помирение и устойчиво демократично общество.
Но помирение не може да бъде постигнато чрез забравяне.
Не може да има истинска култура на човешките права, ако паметта на жертвите бъде
пренебрегвана.
Поради това призоваваме Дружеството за ООН в България:
Да преразгледа решението за даване на името на Иван Георгиев Гавралов на
националната награда за образование по правата на човека;
Да представи публично мотивите, критериите и процедурата, чрез които е стигнало до
този избор;
Да осигури прозрачен обществен и професионален дебат по въпроса;
Да вземе предвид официалната историческа оценка на българския парламент за
насилствената асимилация;
Да се съобрази с паметта и достойнството на всички български граждани, които са били
жертви на репресивната политика през този период.
Считаме, че подобен подход би бил важна стъпка към прозрачност, историческа отговорност и уважение към всички български граждани, независимо от техния етнически или религиозен произход.
Човешките права не могат да бъдат отделени от историческата памет.
Паметта на жертвите не трябва да бъде заменяна със забрава.
И ако България иска да гледа към бъдещето като демократична и правова държава, тя трябва да има смелостта да назовава ясно и честно както постиженията, така и грешките на своето минало.
Истинското помирение започва с истината, а уважението към човешките права започва с
уважението към паметта на онези, чиито права са били нарушени.
- Исмет Исмаил Топалоглу
- Шефкед Юсеин Шефкед
- Бахри Муталиб Мутали
- Заит Ваит Хали
- Исмет Исмаил
- Бурхан Неджиб Хайрулах
- Абдуллах Вели
- Керим Кадир Расим
- Шакир Халил Мюмюн
- Селятин Салиев Адемов
- Юусуф Салим Селим
- Ерол Саим Рамадан
- Харун Али Адем
- Мустафа Исмаил Юусуф
- Сезер Исмет Мутлу
- Миясе Ибрям Пазъ
- Мелек Исмат Карадаш
- Мюлкие Руфи Расим
- Илияс Мюмюн Халил
- Джелил Ахмет Джелил
- Салих Шевкет Шюкрю
- Мюмюн Юмер Кьосеюмер
- Осман Исмаил Мустафа
- Хасан Хасан Иб
- Невзат Акинджъ
- Ерол Салиибрям Муталиб
- Али Риза Кадир
- Адем Шакир Салим
- Тевиде Ариф Мехмед
- Зейра Сали Шефкед
- Феим Хасан Юсуф
- Сабри Хюсеин Искендер
- Мехмет Ибрям Ибрям
- Енвер Расим Акиф
- Ахмет Мехмет Нуман
- Зайнеп Зафер
Екипът на Маргиналия се присъединява към протеста
Марта Методиева
Юлиана Методиева
Румен Петров
24 септември 2026
София
