Отново за етиката на паметта. Постскриптум
На 27 януари, дата обявена през 2005 година от Общото събрание на ООН за Международен възпоменателен ден на Холокост, бившата управляваща партия ГЕРБ публикува позиция. В текста на този документ личат непреодолимите стари грешки, започнати още по времето на комунистическия режим и продължили при първия демократично избран президент Желю Желев. Повече от 70 години мантрата „България спаси своите евреи“се подкрепя както от управляващите елити, така и от близо 100% от българското общество. Все така непопулярна е тезата за отговорността на Царство България за депортираните в газовите камери на Треблинка евреи от присъединените „нови земи“ – Вардарска Македония и Беломорска Тракия.
Публикуваме статуса по този повод и разноречивите му реакции.
Ю.М.
Позицията на ГЕРБ/СДС за възпоменание на жертвите на Холокост отново показва тежкия проблем наречен от световните историци „избелване на историята“.
Господа, имахте национален координатор за борба с антисемитизма Георг Георгиев! При вашето управление България стана член на Международната асоциация за възпоменание на Холокост и обеща да сподели дефиницията за антисемитизма. В нея се включва недопускане на фалшифициране на обстоятелствата, довели за смъртта на 11 343 евреи от „новите“ земи на Царство България.
Ето манипулативния текст, който децата ни повече не трябва да повтарят:
„Оценявайки обективно историческите събития, не може да се оспорва фактът, че 11 343 евреи са депортирани от Северна Гърция и Кралство Югославия, които тогава са под германска юрисдикция. Изразяваме съжаление, че не е било възможно на местната българска администрация да го спре, въпреки, че опити за това са правени от български граждани, от общественици и духови лица.“
Кое не е наред в тази декларация?
Вардарска Македония и Беломорска Тракия не са били под германска юрисдикция! Етиката на паметта и волята за истина означава друго. Вместо „германска юрисдикция“, да се напише „българска окупация“. Трябваше също така да се каже не „Изразяваме съжаление, че не е било възможно на местната българска администрация да го спре“, а „Изразяваме съжаление, че българската администрация го е извършила“!
Заедно с най-големия правозащитник Красимир Кънев, Анна Кръстева, Антони Тодоров, Антони Георгиев, Лили Деянова, Соня Комб, Тони Николов, Емил Коен, бог да го прости, Румен Аврамов, Борислав Дичев, Марта Методиева, Зелма Алмалех, Леа Коен, Михаил Иванов, Албена Танева, Соломон Бали, Десислава Симеонова, Десислава Петрова, Николай Поппетров, Лиляна и Виктор Мизрахи, Горан Садикардио, Пол Хагуел, Майкъл Биренбаум, точно преди 10 години направихме първата международна конференция да се срещнем лице в лице с историята, такава каквато е. Десет години се повтаря обаче една и съща патетично-патриотарска версия на миналото!
Изразявам възмущението си от поредния срамен флирт с националистическите настроения!
Реакции:
Явор Сидеров: Не по-малко възмутителна беше агиографията на ген. Никола Жеков по БНТ в петминутката на Георги Тенев. При това излъчена вчера.
Рада Цанева: Всъщност те дефиницията за антисемитизъм я използваха единствено за разчистване на сметки с критиците си.
Светломира Димитрова: Имам семеен спомен от баба ми в Егейска Тракия, която разказваше, че хората на българската Обществена безопасност са помагали на германците в изселването на евреи
Ангел Чорапчиев: Всъщност, германците нямат изобщо пряко участие в изселването на евреите от Тракия и всичко там е свършено от български полицаи, войници и чиновници.
Цветелин Тодоров: Първо, това не било окупация, най-малкото, правилният термин би бил „вторична окупация“, ако изобщо можем да говорим за окупация от българска гледна точка. Защото така ако тръгнем, дайте да наричаме Левски и Ботев терористи, защо не? Гледната точка е много важна.
Второ, за депортацията съм повече съгласен, България участва в това нещо, и участието и трябва да не се забравя. Но винаги когато се напомня за това участие трабва и да се напомня също и за спасяването на 48000 евреи от Царство България. Двете неща са взаймно свързани, и всеки само може да си прецени как те се отнасят едно към друго и какво е била връзката между тях.
Вени: Това беше възможност за всяка политическа партия да реши дали иска да е на страната на историческата истина; жалко, че са избрали другата страна – на лъжата, на страха да признаят, че царят, Филов, Габровски, Белев и т.н. са били военнопрестъпници. Някои говорим за двете събития, но други предпочитат да говорят само за “спасението”, но без да споменават депортацията…
Павел Павлов: Твърдението,че Македония не била под германска юрисдикция може да мине само във Фейсбук.
Красимир Кънев: Страхотно!
Румен Аврамов: Точна позиция. А едва ли е трябвало да се очаква от политици (камо ли от ГЕРБ) принципна позиция по този въпрос. Комсомолецът Георгиев си правеше кариерата с този сюжет.
Михаил Иванов: Декларацията им е възмутителна. Както е много добре известно, така наречените „нови земи“ са били изцяло под военновремена българска юрисдикция. На тяхната територия са били учредени три нови административни области на Царството, в които са били в сила българските закони и подзаконови актове (решения на МС и т. н.).
Антоний Тодоров: Редно е като държава да поемем отговорността за това престъпление в „новите територии“, за да не се чудим, защо там сме оставили и много лоши спомени с нашето „присъствие“ (евфемизъм на окупация).
