Проф. Веселин Вучков: По време на Световното футболът посява „семенцето“ на хазартната зависимост
Проф. Вучков, по време на Световното първенство по футбол хазартната реклама се превръща в почти неизбежна част от телевизионното преживяване. Не се ли получава така, че спортът служи като вход към хазартното поведение, включително за деца и непълнолетни, които гледат мачовете заедно със семействата си?
Проф. Веселин Вучков: Точно това се получава. Спортуването е синоним на индивидуално и обществено добруване. А хазартът е – ни повече, ни по-малко – обществено зло. Смесването на двете явления намирам за недопустимо, тъй като бизнес-успехите на хазартните оператори се превръщат в доминираща цел, която надделява над грижата за здравето на хората. При това иде реч за реклами по време на световно първенство по футбол, където хора на всички възрасти очакват с нетърпение спортно преживяване. И дечицата не са пощадени от рекламата на хазарт, тази реклама – ни повече, ни по-малко, независимо от правните нормички и обясненията на хазартни оператори, ръководства на БНТ, СЕМ и пр. – приковава вниманието на неукрепнали души, наред с вниманието към идоли като Лео Меси и Кристиано Роналдо. Не мога да се примиря с това – посява се семенце на отровен бурен, за който няма противоотрова.
Законът за хазарта беше затегнат през 2024 г. и формално забрани агресивното подканване към участие, внушенията за лесни печалби и използването на популярни личности за насърчаване на залагания. Когато обаче по време на големи футболни форуми зрителите продължават да виждат подобни послания, означава ли това, че законът има сериозни пробойни или че институциите не го прилагат достатъчно ефективно?
В. В. Може би и двете. Аз не зная ние като общество дали си даваме сметка, че постепенно се превръщаме в хазартна държава. Реклама на хазарт ни залива отвсякъде, неотдавна бурно реагирах по повод ежедневния ми контакт с това грозно явление в софийския квартал Люлин, където живея, и в Благоевградска област, и в Рилското корито. Но така е из цялата ни страна. Известни личности си дават под наем името и усмивките, обещания за щастие „светят“ отвсякъде. А хиляди български семейства са разорени от подобно „щастие“, потънали в своята самотна безнадежност. Хазартът винаги върви ръка за ръка с бързи кредити, наркотици, проституция. И всичко е лесно достъпно – изключително лесно!
Националната мрежа за децата предупреждава, че при големите спортни събития се размива границата между футбола и залаганията и че хазартът се нормализира като естествена част от спортната култура. Като юрист и общественик виждате ли вече основания този проблем да бъде разглеждан не просто като въпрос на реклама, а като въпрос на защита на детето и на общественото здраве?
В.В. Да, това е въпрос за защита на детето и на общественото здраве. Това е обществен проблем, който трябва да намери и политически отговор. А политическите отговори означават създаване на съответни правни норми, които ограничават опасностите за общественото здраве, съпроводено със стриктното им прилагане. Не е случайно, че Конвенцията за правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа и практиката на Съда по правата на човека в Страсбург са „изработили“ понятия като „обществено здрави“, „обществена сигурност“ и др. под. Дано по-рано съответните политически играчи забележат този разрастващ се проблем.
Вие настоявате за пълна забрана на хазартната реклама. След като днес в отделни Благоевградски области например, има над 1000 лицензирани игрални зали, повече от 32 000 игрални автомата и хиляди регистрирани, смятате ли, че държавата изостава в реакцията си и че Световното първенство само прави видим един много по-дълбок проблем – масовото присъствие на хазартната индустрия в обществения живот?
В.В.Точно така – държавата изостава. Към 2026 г. в регистъра на уязвимите лица, поддържан от НАП, са вписани повече от 45 000 лица, достъп до този регистър имат служители на НАП и определени служители на хазартните оператори. Ала и тук има пробойни. Ще споделя с читателите Ви, че се формира показателна съдебна практика. Лица, които са вписани в списъка, са допускани да влизат в игрални зали или да играят онлайн (неизвестно защо), губят огромни суми (например две хиляди, пет хиляди, дори тридесет хиляди евро), след това се свързват с адвокат, адвокатът завежда дело срещу оператора за нарушаване на забраната за допускане, претендира обезщетение в размер на изгубената сума плюс неимуществени вреди плюс разноски по дело и за адвокатски хонорар, и почти винаги печели. Дори хазартните оператори бързат да сключат споразумение. Ала и тези разходи са калкулирани предварително като нещо неизбежно от страна на хазартния бизнес. Труден, труден разговор е това, наистина. Но този разговор не бива да се отлага. Аз наистина призовавам за категорична и пълна забрана на хазартната реклама – навсякъде и по всякакъв начин. Като първа стъпка. А след това трябва да се пристъпи и към постепенно ограничаване на самото явление „хазарт“ и възможностите да залагаш.
Въпросите зададе Юлиана Методиева
