Руска ЛГБТИ двойка остава в „административен капан“ на ДАБ

За много хора търсенето на убежище е въпрос на спасение от война или политическо преследване. За руските граждани Евгений Абалмазов и Иля Бузанов то се превръща в дългогодишна битка на няколко фронта – срещу репресивните практики в Руската федерация и срещу системната административна инерция на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) в България.

Казусът им илюстрира парадокс, в който съдебни решения, международни стандарти и индивидуални човешки истории се сблъскват с повтарящи се откази и рестартирани процедури. Междувременно здравословното състояние на Абалмазов, който се лекува от тежко онкологично заболяване, добавя спешен медицински измерител към вече натрупаната правна и политическа сложност.

Абалмазов и Бузанов са двойка от 2012 г. и разказват, че проблемите им в Русия ескалират през 2019 г., когато са нападнати в Москва по време на рожден ден заради сексуалната си ориентация. Според техния разказ нападението е извършено от данъчен инспектор, който по-късно участва и в проверки срещу фирмата им. Следват серия от инциденти – увреждане на автомобила им, заплахи и натиск, както и мащабна данъчна ревизия, довела до обвинения за укриване на данъци.

Двамата твърдят, че проверките са били използвани като инструмент за репресия и икономически натиск, а включването на същия служител в контролните действия поставя под съмнение тяхната безпристрастност. Между 2020 и 2021 г. Иля Бузанов е многократно разпитван, като срещу тях се претендират десетки милиони рубли под формата на неплатен ДДС. Те оспорват тези заключения в руската съдебна система, но без успех.

През 2021 г. двамата напускат Русия и се установяват в Турция, където получават разрешение за пребиваване. По-късно научават, че срещу тях е образувано наказателно производство и са обявени за международно издирване. Интерпол обаче отказва да съдейства на руската страна, като според тях искането не е подкрепено с достатъчна доказателствена основа.

Ситуацията се усложнява допълнително след 2023 г., когато руските власти засилват репресивната си политика спрямо ЛГБТИ общността. След решението на Върховния съд на Руската федерация, с което международното ЛГБТИ движение е обявено за „екстремистко“, всяка връзка с подобни организации или дарения към тях може да бъде интерпретирана като престъпление. Двамата са били дарители на правозащитната организация „Выход“, което според тях ги поставя в риск от тежки наказания при връщане в Русия.

На този фон те подават молба за международна закрила в България през октомври 2023 г. Държавната агенция за бежанците обаче последователно отказва да им предостави статут. Мотивите включват липса на доказано индивидуално преследване, оценка, че повечето инциденти са с „битов или икономически характер“, както и тезата, че напускането на Русия и пребиваването им в Турция е било доброволно и безопасно.

ДАБ също така приема, че здравословното състояние на Евгений Абалмазов не е животозастрашаващо след проведено лечение и операция, както и че общата ситуация в Русия не предполага системен риск за тях. От агенцията се позовават на вътрешни справки, според които сигурността в страната на произход е „стабилна“.

Тези оценки обаче многократно са оспорвани в българските съдилища. Административен съд – София-град и Върховният административен съд в поредица от решения отменят отказите на ДАБ, като посочват липса на индивидуализирана преценка, непълно съобразяване с доказателствата и недостатъчно отчитане на рисковете за ЛГБТИ лица в Русия. В едно от последните решения ВАС приема, че съществува законодателна и практическа среда, която ограничава фундаментални права на сексуалните малцинства.

Въпреки това съдебните решения не водят до окончателно предоставяне на статут, а връщат преписките за ново административно произнасяне, което отново завършва с отказ. Така се формира циклична процедура, която адвокатите на двамата описват като „порочен административен кръг“.

В най-новата фаза на делото, разглеждана от Върховния административен съд, се очаква окончателно произнасяне по случая на Евгений Абалмазов. В процеса се включва и специалният докладчик на ООН за човешките права в Русия Мариана Кацарова, която предупреждава, че завръщането на двамата би ги поставило в реален риск от тежки репресии, лишаване от свобода и липса на медицински достъп.

По думите ѝ криминализирането на ЛГБТИ активизма в Русия и разширяването на понятието „екстремизъм“ създават правна среда, в която дарения, публични позиции или принадлежност към общности могат да бъдат основание за дългогодишни присъди. Тя поставя и акцент върху условията в руските затвори, които според международни наблюдения включват системна дискриминация и насилие срещу ЛГБТИ лишени от свобода.

Казусът се вписва в по-широка статистика, според която от 303 руски граждани, потърсили закрила в България в периода 2022–2025 г., едва малка част получават бежански или хуманитарен статут, докато преобладаващата част от решенията са откази. В същото време значителна част от тези откази впоследствие са отменяни от съдилищата.

Историята на Абалмазов и Бузанов остава пример за напрежението между административната практика и съдебния контрол, както и за ограничената способност на системата да затвори процедурите дори след многократни съдебни указания. Междувременно двамата продължават да живеят в София, между медицинските терапии и несигурността за бъдещето си, в очакване на решение, което да прекъсне дългогодишната им юридическа и екзистенциална несигурност.