Нов доклад за руската историческа дезинформация и политиките на паметта в България
IGA представя днес новия си доклад История под прицел. Руската историческа дезинформация, политики на паметта в България и уроци за справяне с миналото от Централна и Източна Европа.
Докладът се фокусира върху изкривяването и фалшификацията на историята като основния фактор, който информира кремълските операции за влияние в България на базата на наратива за привидно взаимоизгодните връзки между България и Русия, скрепени с културно-исторически сходства.
Изводите от публикацията сочат, че учебниците по история между 1 и 12 клас запазват относително мълчание относно често негативната роля на Русия в критични епизоди от българската история след освобождението от Османската империя през 1878 г.
Преподаването и научните изследвания на университетско ниво също се характеризират с ограничен фокус върху руската роля в българската история и липса на добре развито академично направление в областта на българско-руските отношения.
Заглушаването на негативните последици от руската намеса се придружава от позитивно представяне на Русия, съчетано с прехвърлянето на „интерпретативна отговорност“ върху учениците (от тях често пъти се изисква сами да открият фактите за участието на Москва в българските политически, икономически и обществени процеси).
Публикацията анализира на милитаризацията на историята в руската вътрешна политика, включително политически дискурс, законодателство, култура, образование, отбелязване на събития от миналото, както и в насочването на историческата пропаганда към трети страни.
Докладът споменава съвсем кратко отговорността на Министерството на образованието и науката за това положение с учебниците, но не навлиза в подробности.
„Въздействието на Русия върху историческите възприятия на българската общественост стои в основата на възприемчивостта към всички останали руски пропагандни послания в България. Тези послания – с давност почти век и половина, се фокусират върху привидно „вечната“ руска добронамереност към политическите, обществените и икономическите съдбини на България, върху „братството“ и взаимноизгодните двустранни взаимодействия, произтичащи от освобождението на България от Османската империя в края на XIX век в резултат на военните действия на Руската империя“, казва д-р Румена Филипова, автор на доклада за изследването и председател на IGA.
IGA предлага и препоръки за насърчаване на критична историческа памет и образование, както и изолиране на медийната среда от чуждо авторитарно влияние в условията на социално разделение.
Виж тук доклада

