След Азовско море: войната за зърното се превръща в глобален риск

Взаимните удари на Русия и Украйна срещу пристанища и търговско корабоплаване вече поставят друг въпрос: къде свършва икономическата война и започва заплахата за световната продоволствена сигурност?

В предишния анализ за „Маргиналия“ разгледахме превръщането на Черно и Азовско море в нов икономически фронт на войната. Украйна, която практически загуби възможността да противопостави на Русия класически голям военен флот, създаде различен модел на морска война – с безпилотни катери, въздушни дронове, ракети и удари по пристанищната логистика.

През последните седмици този модел се разшири. Мишената вече не е само руският Черноморски флот. Под натиск попадна системата, чрез която Русия изнася петрол, горива и земеделска продукция през Черно и Азовско море.

Москва отговори със собствена ескалация срещу украинските пристанища и търговското корабоплаване.

Така възникна нещо значително по-опасно от двустранна морска война: Русия и Украйна са сред най-големите доставчици на зърно на планетата и взаимното прекъсване на техния износ започва да се превръща в проблем за държави, намиращи се на хиляди километри от фронта.

27 процента от световния износ на пшеница

Размерът на риска се вижда в едно число.

Русия и Украйна заедно осигуряват около 27 процента от световния износ на пшеница, като голяма част от тези количества напускат региона през Черно море. Това означава, че едновременното нарушаване на руския и украинския износ не може да бъде компенсирано лесно.

Особено зависими са редица държави от Близкия изток и Северна Африка. За тях черноморската пшеница не е просто една от многото стоки на международния пазар. Тя е част от продоволствената им сигурност.

Нов анализ на Александър Габуев, директор на Carnegie Russia Eurasia Center в Берлин, публикуван във Financial Times, предупреждава именно за този риск: военната логика на двете страни започва да влиза в конфликт с интересите на световния пазар на храни.

Проблемът се задълбочава от неблагоприятния международен фон. Горещините засягат реколтите в Европа и Съединените щати, а по-високите цени на горивата и торовете увеличават производствените разходи.

Цената на пшеницата вече е с повече от 25 процента над равнището от 2025 г.

При подобна ситуация едновременното ограничаване на двата големи черноморски износителя може да превърне регионалната война в глобална продоволствена криза.

Новоросийск влиза във войната за зърното

Най-съществената промяна от последните дни е разширяването на украинските удари срещу руската експортна инфраструктура. След кампанията срещу корабоплаването и логистиката в Азовско море украинските сили достигнаха и един от най-чувствителните центрове на руския износ – Новоросийск.

По данните, цитирани от Financial Times, са ударени трите зърнени терминала на пристанището, през които преминават повече от 40 процента от руския износ на зърно. След атаките износът е временно преустановен за извършване на ремонти.

Това вече е стратегически различна операция. Повредата на отделен сухотоварен кораб може да бъде компенсирана. Повредата на терминал, през който преминават десетки милиони тонове продукция, засяга цялата логистична система.

Но точно тук възниква въпросът дали зърното е подходящата цел за стратегията на икономическо изтощаване.

Зърното няма същото значение като петрола

В предишния анализ поставихме тезата, че стратегическият резултат за Украйна не изисква непременно Русия да бъде „победена“ в класическия смисъл. Друг възможен път е цената на войната постепенно да стане икономически и политически непоносима за Кремъл.

Новите данни обаче позволяват да направим важно разграничение.

През 2025 г. Русия е получила около 41 млрд. долара от износ на земеделска продукция. Сумата изглежда огромна, но представлява под една десета от общите руски приходи от износ.

За руската военна икономика нефтът, нефтопродуктите и останалият енергиен износ са много по-важни.

При Украйна съотношението е различно. Земеделската продукция осигурява близо половината от приходите от износ.

Следователно една продължителна взаимна блокада на зърнената търговия би могла парадоксално да засегне относително по-силно Украйна, отколкото Русия.

Киев може да компенсира част от загубите благодарение на европейската финансова подкрепа. Но физическият проблем остава: десетки милиони тонове продукция трябва да бъдат транспортирани до международните пазари.

Одеса под натиск

Русия очевидно разбира тази зависимост.

Ударите срещу Одеса и останалите украински черноморски пристанища се засилиха. Поразяват се складове, терминали и кораби, а рискът за екипажите вече кара част от корабособствениците да отказват плавания до украинските пристанища.

Това е особено опасна форма на блокада.

Не е необходимо Русия физически да затвори пристанището с военни кораби. Достатъчно е рискът да стане толкова висок, че застрахователите да откажат покритие, а корабособствениците – да изпращат съдове.

Тогава блокадата се извършва от пазара. Когато няма застраховка, няма кораб. Когато няма кораб, няма цена за превоз. А когато няма транспорт, зърното остава във вътрешността на страната независимо колко е голяма реколтата.

Констанца отново става резервният изход

Естественият отговор на Украйна е познат от първите години на войната – Дунав. Зърното може да бъде транспортирано през украинските дунавски пристанища, след това през Сулинския канал и към румънската Констанца.

Този маршрут превърна Румъния в един от най-важните логистични партньори на Украйна. Но той има физически ограничения.

Ниското равнище на Дунав през това лято ограничава товароносимостта на баржите. Сулинският канал има ограничен пропускателен капацитет. Железопътните линии и терминалите също не могат моментално да поемат целия товаропоток на Одеса, Черноморск и Пивденний.

Констанца е спасителен клапан, но не е заместител на цялата украинска черноморска система.

Точно затова значението на западния бряг на Черно море нараства.

Румъния се превръща в непосредствен логистичен тил на украинската икономика, а Варна и Бургас придобиват потенциално по-голямо значение като допълнителни транспортни възли към европейската мрежа.

Турция предлага граница на морската война

На този фон предложението на турския външен министър Хакан Фидан за мораториум върху ударите в Черно море изглежда все по-малко като абстрактна дипломатическа инициатива.

Турция има непосредствен интерес от свободното корабоплаване.

През Босфора преминава търговията между Черно и Средиземно море. Турция е голям вносител на руска и украинска земеделска продукция и едновременно с това държава от НАТО, която поддържа работещи отношения както с Киев, така и с Москва.

Анкара вече заяви готовност да играе водеща роля в морския компонент на бъдещите гаранции за сигурност на Украйна.

Именно Турция има и историческия опит от Черноморската зърнена инициатива от 2022 г., когато заедно с ООН посредничи за създаването на безопасен коридор за украинския износ.

Възможно е подобен модел отново да стане необходим.

Египет, Саудитска Арабия, Китай и Индия

Този път обаче потенциалната дипломатическа коалиция може да бъде значително по-широка.

Египет, Турция, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства имат непосредствен интерес от стабилни доставки на храни.

Китай и Индия имат друг вид влияние. Те са големи икономически партньори на Москва и купувачи на руски енергийни ресурси, но също нямат интерес от хаос на световните пазари на храни.

Европейският съюз има трета причина да бъде заинтересован. Историята от последното десетилетие показа колко бързо икономическа и продоволствена криза в Близкия изток и Африка може да се превърне в политическа и миграционна криза в Европа.

Така около Черно море започват да се срещат интересите на държави, които иначе са на противоположни страни по много международни въпроси.

Може ли зърното отново да бъде извадено от войната?

Това води до една сравнително ограничена, но реалистична дипломатическа възможност.

Мир между Русия и Украйна може да остане далечен. Но това не означава, че всяка форма на деескалация е невъзможна.

Може да бъде договорено взаимно въздържане от удари срещу инфраструктура, използвана за износ на храни, и срещу търговски кораби, които доказуемо превозват земеделска продукция.

Подобно споразумение няма да прекрати войната. Няма да реши въпроса за окупираните територии. Няма да премахне санкциите. И няма да означава отказ на Украйна от удари срещу военни цели. То просто би поставило една граница: световната продоволствена система да не бъде превръщана в оръжие.

Тук е необходимо и важно разграничение. Мораториумът върху зърнената инфраструктура не означава автоматично мораториум върху петролния сектор.

Ако целта на украинската стратегия е да намали ресурсите, с които Москва финансира войната, икономическата логика насочва към енергийния сектор много повече, отколкото към пшеницата.

Петролът финансира войната. Зърното храни общества, голяма част от които нямат никакво отношение към нея.

Новата граница на войната

Черно море вече не е просто пространство между Русия, Украйна, Турция, Румъния и България. То е една от артериите на световната икономика.

Един дрон, ударил терминал в Новоросийск или склад в Одеса, може няколко часа по-късно да промени цената на пшеницата в Чикаго или Париж. След седмици ефектът може да бъде почувстван от хлебопекарна в Кайро, семейство в Ливан или държавен бюджет в Северна Африка.

Това е парадоксът на съвременната война.

Технологиите позволяват на сравнително евтини безпилотни системи да нанасят щети на инфраструктура за милиарди. Но икономическите последици от тези удари не могат да бъдат ограничени до територията на противника.

Украйна има очевиден интерес да повишава цената, която Русия плаща за продължаването на агресията. Русия от своя страна се опитва да разруши икономическата устойчивост на Украйна. Но когато двете страни започнат едновременно да прекъсват близо една трета от световния износ на пшеница, сметката вече не се плаща само в Москва и Киев.

Плаща я светът. И точно тук може да се появи първата реалистична граница на тази нова фаза на войната — не мир, не примирие по целия фронт, а международно наложено правило, че храната и корабите, които я превозват, трябва отново да преминават през Черно море.

Това би било малка стъпка спрямо огромния конфликт. Но понякога именно ограничаването на най-опасните последици на една война е първата стъпка към ограничаването на самата война.

Екип на Маргиналия