Стефан Дечев: С колебливата си политика за руската агресия в Украйна, Румен Радев подкрепя провокациите към Македония
Господин Стефан Дечев, научихме за инициативата на македонски адвокат Конституционният съд на РСМ да се произнесе за конституционността на работната програма и устава на българското сдружение „Цар Борис Трети“, срещу което преди седмица имаше сериозни протести в Охрид. Като автор на експертни статии за депортациите на евреите от кабинета на Богдан Филов и като основател на Българо-Македонско дружество за приятелство, смятате ли, че такова искане има основание?
Доц. Стефан Дечев: Тук има няколко въпроса между които трябва да се направи ясно разграничение. Първо, не познавам работната програма и устава на сдружението от Охрид и затова ми е трудно да преценя. В този смисъл не мога да кажа дали искането има основание. Второ, отговорността на българските власти за депортацията на македонските евреи през март 1943 г. за мен е вън от съмнение. От друга страна, сред еврейската общност в България и по света има някакво разноречие по отношение на отговорността на царя. Трето, не съм сигурен, че отправеното искане до Конституционния съд на РСМ е свързано с искрена загриженост за запазване конституционния ред в РС Македония и срещу разпалването на национална и религиозна нетърпимост. Струва ми се, че е част от вътрешнополитическите македонски залози и идва от сили, които още от 2017 г. са против договора за приятелство с България, както и Договора от Преспа с Гърция от 2018 г. А и самите тези сили са известни с крайния си национализъм и нетолерантност.
Още не е отшумял скандалът с клуба на името на спорната личност на Ванче Михайлов в Битоля*. Какъв е политическият смисъл на това второ, несъмнено съдържащо конфликтен потенциал сдружение? Какъв е патриотичният мотив на Милен Врабевски и останалите дарители за създаването на сдружението и защо например, не са му дали името „Димитър Талев“?
Ст.Д. Насочването към личността на цар Борис III вън от всякакво съмнение крие потенциал за провокация и конфликт, и инициаторите са си давали сметка за това. В този смисъл провокацията няма как да не е търсена целенасочено. При това едва ли кръщаващите клуба са имали предвид, че царят не приема много ентусиазма на правителството на Богдан Филов и вътрешния министър Петър Габровски за „Велика“, „Обединена“, „Санстефанска България“. По време на посещението си в Скопие на 3 октомври 1942 г., въпреки мъглявото си изразяване от балкона на Офицерския дом пред множеството, той дори прави намек за бъдеща съдба на Македония отделно от България, а пред ген. Васил Бойдев насаме критикува поведението на българската полиция. Той е наясно, че дори и македонските българи не се чувстват доволни от властта, да не говорим за нечувстващите се българи. Всичко това е резултат и от една наложила се политика на паметта през последните десетилетия, която – неясно защо – сякаш идентифицира днешна България и нейната политика с тогавашната крайна десница и пронацистките сили, за сметка на широкия български политически спектър от консервативното дясно през центъра до лявото, който подкрепя демокрацията, парламентаризма, конституциинализма, хуманизма, обявява се срещу антисемитското законодателство в царството и се противопоставя на фашизма и нацизма, както и на съюза с Третия райх. Мисля, че в желанието си да прикрие колебливата си политика по отношение на руската агресия спрямо Украйна, президентът Румен Радев съвсем отчетливо подкрепя най-ястребските и провокационни сили по отношение на Македония, с което доста затруднява диалога между София и Скопие. Иначе не само Димитър Талев бих предложил като алтeрнатива. Ако става дума за българин от България защо да не носи името на Пею К. Яворов, първият биограф на Гоце Делчев. А колко имена на възрожденци и революционери от Македония до Балканските войни и Първата световна война биха били далеч по-подходящи?! А ако говорим за култура и за Охрид къде останаха имената на охридчаните Григор Пърличев и Кузман Шапкарев, както и свързаните с града братя Димитър и Константин Миладинови, от недалечната Струга.
Буяр Османи, външният министър на РСМ, както и премиерът Димитър Ковачевски, заявяват твърдо позицията си, че подобни инициативи трябва да носят обединение, а не разединение между българи и македонци. Съгласен ли сте?
Ст.Д.Разбира се. И за разлика от опозиционните и кресливи гласове в РС Македония мисля, че са искрени.

