Война на интерпретациите. Томчева поляна пред БНР
Ще привлека вниманието върху някои акценти от съдържанието на „Политически некоректно“ с Петър Волгин и „12 + 3“ и с Даниела Големинова. Но преди това, приятели, искам да си спомним заедно какво се случи снощи (12.01) в Панорама и какво изговори Андрей Райчев в ефира на националната телевизия. В същата„Панорама“ имаше един прекрасен документален разказ за млад украински поет, чиято първа стихосбирка излиза на 22-ри декември, а на 7-ми януари той е убит. Тази поезия е толкова топла, човешка, човеколюбива.
Той започва със следната мисъл: „Войните никога няма да свършат, но хората може би ще свършат. Искам живота си обратно, искам да се разхождам из уличките на стария Киев, да влизам в книжарниците, да виждам книги на любими мои автори, да слушам уличните музиканти, до Макдоналдс, на улица Лев Толстой.“
Виждате, че на фронта в окопите, той не е загубил своята любов към живота, към народа си, човеколюбието. След представянето на откъси от тази поезия, моята колежка доц. Албена Стаменова от Славянски филологии на Софийски университет, преводач от украински, говореше с такава любов, състрадание и отношение към каузата на украинския народ да защитава своята страна, правовия си ред, начина на живот в демократична Украйна. И когато водещият трябваше да даде думата на писателката Теодора Димова, за пореден път се включи атакуващо социологът Андрей Райчев. Ще парафразирам, той каза следното: „Стига с тези емоции, нищо добро няма да се случи в Украйна, Русия ще победи и има толкоз много трупове и месомелачка, да спрем с тази емоция“. Слава богу, че след него взе думата известната писателка и драматург Теодора Димова, която сподели „Аз бях в Одеса по време на войната и видях любовта, самопожертвеността на украинския народ за защита на своята страна“.
Защо казвам всичко това – защото това разделение на обществото на черно и бяло, това насъскване на социални групи и подклаждане на език на омразата, за съжаление не се прави само от политиците, а то отеква в много по-голяма степен при българските медии, най-вече, това се случва парадоксално в ефира на обществените медии, които би трябвало да обединяват националната аудитория, да уважават другостта, да търсят диалога, да търсят дебати, а не противопоставяне. В този смисъл, аз няма да се уморя вече втора година да твърдя, че тъй нареченото най-ново предаване на Българското национално радио: „Политически некоректно“ е в рязко противоречие със социалната мисия на обществените медии.
Не зная кой, как и защо е създал това предаване, в което има огледални образи в събота и в неделя с различни аудитории при това. Но ако се свали фонограмата само на изказванията на гражданите, ще се види каква злост, омраза, неприемане на чуждо мнение се случва в ефира на БНР. Да не говорим, че тези две предавания, политически, вървят в събота и неделя, когато хората, семействата, децата заедно с родителите си, обядват и слушат този език на омразата, недопустимите обидни квалификации, тази неспособност за значим диалог. А в Закона за радиото и телевизията има изрични принципи на радио и телевизионна дейност, чието прилагане е задължение. Едно от тях е: Да не се настройват гражданите и да не продължава да се използва език на омразата. Да не се оневинява жестокост и насилие.
Приятели!
Всеки път когато се защитава агресията, войната на Русия в Украйна, всъщност се извършва точно такова нарушение на принципи за оневиняване на жестокост и насилие. И това се случва дори от устата на председателя на Съвета за електронни медии. Искам да Ви кажа, че това е и текст от Наказателния кодекс от 1 до 5 години, когато се оневинява жестокост и насилие. Най-големият проблем на обществените медии в момента е, че няма многостранен задълбочен анализ и коментар, че се редуват взаимно изключващи се тези, че няма дискусии и дебат. Така не може да се интегрират различни гледни точки!
Няма да говоря за нарушаването на плурализма и на представянето на различни идеи и убеждения в „Политически некоректно“ и „12 + 3“, всички мониторинги на СЕМ го показват, но те твърдят, че имало възможност в другото предаване, в следващи предавания да има други гледни точки, незнайно какви, но ги няма. И освен всичко друго, СЕМ казва, че има пропагандни внушения, но няма дефиниция за пропаганда. Всичко това звучи изключително ненаучно и несериозно и не от гледна точка на регулацията в европейското пространство.
Какво представлява сама по себе си пропагандата?
Това е избор на едни факти, за сметка на други, гарнирани с емоция, страх, с неверни хипотези и твърдения, и така се формират убеждения в аудиторията. Вече премина времето, ако мога така да кажа, на дезинформация, има достатъчно много възможности да се провери достоверността на информацията. Сега е война на интерпретациите.
Пропагандата е лесно смилаема, тя работи с национална памет, със стереотипи в масовото съзнание, с емоционални нагласи. И понеже работи в една посока, тя е с квалификации, с емоции, с оценки, тя засмуква аудитория. Много по-трудно е да се правят задълбочени анализи, много по-трудно е да се сблъскват различни гледни точки. За съжаление, в обществените медии царува идеята, че журналистите трябва да дадат думата на своите събеседници, политиците се ползват със специална защита и да ги оставят да говорят колкото искат, каквото искат, както искат, без да има коректив на говоренето.
В този смисъл, идеята или една от опорите на пропагандата, е създаването на многополюсен модел, защото имало до сега доминация на НАТО. И този многополюсен модел не става с езика на войната и насилието, а вместо това с конкуренцията в сферата на идеи, икономика, социални политики, граждански права. Но за това никой не говори и за съжаление, никой не анализира тези процеси.
Какъв е този многополюсен модел, който гради Русия в света, при 8 милиона бежанци? Стотици хиляди загинали млади хора, защото в армията на Украйна, няма Кадировци, няма Пригожин, това са млади хора, които са израсли в демократично общество и воюват за своята родина. Десетки хиляди убити граждани, хиляди деца, унищожена инфраструктура, градена с толкова усилия и труд от украинския народ. Това ли е многополюсният модел? Понеже започнах с цитати за многополюсни модели и как Русия била велика и щяла да спечели тази война, как „опасявам се никой не печели от военен конфликт“. Украйна просто иска да защити своята територия и своето право на свободен избор и ред.
Друг гост цитирам – Вацев, аз пуснах на студенти, част от негово изказване – то е толкова пълно с наивинитет, квалификации и безумни тези. През миналата седмица той казва, че Балканите са място, в което се срещат две империи – турската и руската, България трябва да избере къде да е. Това, че се загърбва Европейския съюз – най-демократичния икономически пазар в света, както и Съветът на Европа със защита на либералните ценности и правата на човека, изглежда така, като полет над кукувиче гнездо, само с квалификации и щампи. Но по-страшното е, че той развива тезата за „Европа центризъм“ създаден от Русия. И в този момент на конфликт, Волгин радостно стимулира тези изказвания, няма никаква контра- теза на неверни твърдения и това е болестно състояние, най-ярко изразено при Петър Волгин и при участниците и водещите на 12 + 3. Такова поведение може да се срещне навсякъде.
И още една теза, която в последните дни просто наводни ефира и на обществените медии, защото там трябва да има стандарти и други професионални ценности. Те трябва да бъдат лицето на българската журналистика, те трябва да задават тези демократични стандарти, е тезата с мигрантите, национална кауза и национален суверенитет. Както казва Волгин в последния си текст „ще натъпчат нашата територия с толкова мигранти“, извинете ме, тези хора бягат не от добро от своите страни. Това са други геополитически процеси. Но не може с такава злост, с такава омраза да се говори за чужденеца в едно демократично общество. Има всякакви сред тях, но не бива да се генерализира, въобще това е опасна истерия едва ли не за чиста българска раса, затваряне на българската територия, създаване на национална държава…
Какво означава национална държава или национална кауза?
Ами никой от говорещите дори не казва това. Както и Андрей Райчев не казва какво ще се случи ако има мир. Една трета или две трети от територията на Украйна ще влезе в границите, или под управлението на авторитаризма на Путин. Това ли означава? И че украинският народ ще се съгласи да живее в автокрация и авторитарен режим, след като младите хора са израсли, колкото и да е проблемно и сложно в едно демократично общество в Украйна!
И така позициите се менят, участниците остават, едни и същи лица превземат ефира. Просто се чудя как може 8 или 9 души да се въртят от медия в медия и да изразяват обществения интерес. По силата на своята професия, откакто се помня работя със студенти, над 10 години съм ръководила студентска телевизия, искам да ви кажа, че младите хора в България до 36 – 41 години са много по-зрели в своите оценки, много по-сложно анализират процесите от тези клишета на черно-бялото, които медиите възпроизвеждат.
Аз предлагам от тук-насетне, в памет на Цветан Томчев, всеки път, колега журналист или експерт да прелита над предаванията за седмицата на „12+3“ и „Политически некоректно“ и да излизат в публичното пространство оценки за това, което се случва и как не бива да се прави журналистика, защото пропагандата не е забранена, България е пълна с партийни медии, каквито няма в ЕС. Ние сме на първо място в Европа по брой партийни телевизии. Това означава пунически войни на една група срещу друга група. Но това е друг сложен разговор за климата в българския медиен пазар. Смятам, че рано или късно, или ще се спазват стандарти в обществените медии (скоро ще има дебат на Факултета по журналистика и националното радио в тази насока), или просто Волгин и неговият екип трябва да напуснат ефира, взет на концесия на Българското национално радио.
13 януари 2023
