23 август напомня защо човешките права не могат да бъдат даденост
23 август е денят, в който Европа почита паметта на жертвите на тоталитарните и авторитарните режими на XX век. В България официалното наименование е Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им.
Датата не е избрана случайно. На 23 август 1939 г. нацистка Германия и сталинисткият Съветски съюз подписват договора „Молотов–Рибентроп“, придружен от секретни протоколи, с които двете държави определят сфери на влияние в Източна Европа. Споразумението предхожда германското нападение над Полша и последвалото разделяне на полската територия между Германия и СССР.
Именно тази дата е предложена за ден на възпоменание на жертвите на сталинизма и нацизма в Пражката декларация „Европейската съвест и комунизмът“, приета през юни 2008 г. Сред подписалите документа са президентът на Чехия Вацлав Хавел, европейски депутати, историци, бивши политически затворници, писатели и дисиденти.
През септември 2008 г. Европейският парламент приема декларация, с която предлага 23 август да бъде обявен за Европейски ден за възпоменание на жертвите на сталинизма и нацизма. В документа се подчертава, че масовите депортации, убийствата и поробването, извършени от сталинизма и нацизма, попадат в категорията на военните престъпления и престъпленията срещу човечеството. Европейският парламент свързва паметта за тези престъпления пряко с утвърждаването на демокрацията, мира и стабилността в Европа.
През април 2009 г. Европейският парламент окончателно определя 23 август като Европейски ден за възпоменание на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими. Европейската комисия впоследствие също подчертава значението на образованието за престъпленията на тоталитарните режими като средство за защита на демокрацията и основните права.
Българската памет
В България Народното събрание приема през 2009 г. решение 23 август да бъде отбелязван като ден за памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на техните жертви. Инициативата е внесена от депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев.
Тази памет има особено значение за България. След 9 септември 1944 г. започват масови репресии, убийства без съд и присъда, преследване на политически противници, интернирания и последвалото изграждане на система от лагери и политически затвор.
Един от най-тежките епизоди е дейността на т.нар. Народен съд, пред който са изправени хиляди българи. На 1 февруари – датата, избрана за почит към жертвите на комунистическия режим – се отдава почит на осъдените на смърт от Народния съд и на жертвите на последвалите репресии.
Паметта за тези престъпления обаче не е въпрос само на историческа оценка. Тя е въпрос на човешки права.
Когато държавата лишава човека от право на живот, справедлив процес, свобода, достойнство и защита от произвол, тя разрушава самата основа на правовия ред. Точно затова европейската политика на памет не се изчерпва с възпоменателна дата. Европейският парламент изрично поставя в основата на възпоменанието правото на живот, забраната на изтезанията, забраната на робството и задължението на държавите да защитават човешките права.
Паметта като защита от повторение
Различията между нацистката и комунистическата идеология не трябва да заличават конкретните съдби на техните жертви. Нито едно общество не може да защити демокрацията, ако превръща политическото насилие, лагерите, депортациите, репресиите и убийствата в абстрактни исторически спорове.
Европейският ден на паметта е именно опит тези престъпления да бъдат назовавани и изучавани, така че следващите поколения да разбират какво се случва, когато държавната власт бъде поставена над човешкото достойнство, когато политическият противник бъде превърнат във „враг“, а определени групи хора бъдат обявени за по-малко достойни за права.
Паметта не означава механично изравняване на различните исторически режими. Тя означава да не се забравят жертвите и да се разпознават механизмите на репресията – пропагандата, обезчовечаването на „врага“, унищожаването на независимите институции, политическото насилие, безнаказаността и подчиняването на правосъдието на властта.
23 август е ден за памет. Но паметта има смисъл само ако води до настояване никой човек да не бъде лишаван от своите права заради произхода, убежденията, политическите си възгледи или принадлежността си към определена група.
Защото най-сигурната гаранция срещу повторението на тоталитарното насилие не е мълчанието за миналото, а познаването му, назоваването на престъпленията и защитата на човешките права днес.
