Българското училище няма да стане казарма, увери министърът на образованието проф. Георги Вълчев по „Нова телевизия“, коментирайки разширяването на програмите, свързани с изучаването на българската армия, реакциите при кризисни ситуации и съхраняването на военната история и традиции.

По думите на Вълчев става дума за програми, които съществуват още от 2017 г. и включват по пет часа в 10-и и 11-и клас. Министърът уточни, че часовете няма да бъдат увеличавани.

Той представи като основна цел обучението за реакция при кризи – как децата да действат при тревога, какви поведенчески модели да следват при бедствия и други извънредни ситуации. В програмата ще има и повече информация за традициите на българската армия, за ежедневието на днешните военнослужещи и за армията като част от съвременното общество.

В училищата ще могат да бъдат канени военнослужещи и представители на съответните структури, които да разговарят с учениците. „Не стрелба, команди и така нататък“, подчерта Вълчев.

Подобно образование не е българска особеност. В Чехия и Полша например подготовката за действие при кризи, гражданската защита и поведението при извънредни ситуации са част от училищното образование. В Полша съществува задължителният предмет „Образование за сигурност“, който включва гражданска защита, първа помощ, евакуация и подготовка за реакция при военна заплаха. Там съществуват и програми, при които военнослужещи влизат в училищата и провеждат практически занятия.

В Румъния, Словакия и Словения военната подготовка е в по-голяма степен обособена в специализирани военни училища и програми, включително за ученици, които се ориентират към професионална военна кариера.

Следователно самото присъствие на теми за сигурността, гражданската защита или дори на военнослужещи в училище не означава превръщане на училището в казарма. Въпросът е какво съдържа това образование и в каква ценностна рамка се преподава.

Именно тук започва същественият разговор за българската програма.

Едно е децата да бъдат обучавани как да реагират при бедствие, тревога или друга кризисна ситуация. Това е гражданско образование за сигурност и има очевиден обществен смисъл.

Друго е да се изучават „традициите на българската армия“. Тук демократичният въпрос не е дали учениците трябва да знаят историята на армията, а как ще бъде разказвана тази история.

Ако програмата се ограничи до „славните страници“ – битки, победи, герои и национална гордост – тя рискува да се превърне във военно-патриотична митология. Историята на армията обаче включва и войната като човешка трагедия, цивилните жертви, военните престъпления, международното хуманитарно право, политизирането на армията и необходимостта от граждански контрол над въоръжените сили.

Самият министър заяви, че учениците трябва да научат и за трагедиите, до които водят военните конфликти, и че „войната по принцип е трагедия“. Това е важен принцип. Но той трябва да присъства не само като политическо уверение, а да бъде ясно заложен в учебното съдържание и методика.

Затова по-същественият въпрос не е дали българското училище ще стане казарма.

Въпросът е дали училището ще учи децата да разбират армията като демократична институция, подчинена на граждански контрол и на закона, или ще им разказва за нея предимно като за носител на национална слава.

Това е границата между образованието за сигурност и военно-патриотичното възпитание. И именно по нея трябва да бъде оценена новата програма.

Новина е изготвена с помощта на изкуствен интелект