Украинските ромски бежанци са дискриминирани по пътя към безопасността
Концентрични линии описват закритата писта за бягане в Manej Sport Arena в столицата на Молдова Кишинев. Тук се състезаваха и тренираха атлети. Сега пистата е дом на около 800 роми, избягали от Украйна след руската инвазия, показва Ал Джазира.
41-годишната Кристина е една от тях. Тя загубва всичко, което притежава, след като Русия бомбардира къщата й в източния украински град Харков.
Кристина пътува от Харков до Лвов, след това до молдовската граница. Но там, каза тя, тя прекарва четири дни на студа в очакване да влезе в Молдова, без храна и вода. След като намират подслон, тя и други роми са прогонени от палатките си от украинските гранични власти. Кристина е една от около 400 000 роми в Украйна, които освен травмата от войната, трябва да се справят с дискриминацията по пътя за евакуация от Украйна.
Много от тях винаги са били без документи, други са загубили документите си по време на войната. Всички имат ограничени възможности за това къде могат да отидат. Но най-трудното е разпадането на семействата им, което ромската култура цени повече от всичко.
Лариса разказва как е била прогонена с „големи оръдия“ от украинските власти, докато внучката й седяла до нея.„Ние спахме на студа заедно с нашите деца. Синът ми имаше температура, но за щастие му дадоха хапчета“, казва жената и добавя, че преживяването идва след четири дълги нощи, прекарани в неосветеното мазе на семейството в Харков на дъски над локви вода. Когато стигнат до Лвов, Лариса и семейството й са приети добре. Но тъй като има толкова много хора, те не могат да получат достатъчно хляб, за да нахранят цялото й семейство, каза тя.
Дискриминацията не е норма за всички роми, които остават в спортната зала. За Изабела и децата й евакуацията им от Киев преминава бързо. Тя смята, че украинските паспорти може да са помогнали. Но въпреки това е без пари и няма планове къде да отиде по-нататък.
В зала Manej многодетни семейства, някои от които наброяват до 50 члена, очакват съдбата си да се развие. Поради многочислеността си повечето ромски семейства не могат да намерят квартира в Молдова. Изабела идва в там с четири деца, майка си, сестра си и зет си, които също имат три деца. Дълбоките семейни връзки попречват на сплотените ромски общности да изоставят членове на семейството си, което често означава, че къде да намерят място да спят или да пътуват зависи от пространството. „Има много семейства, за които доброволците намират апартаменти, но ромските семейства са толкова много, че понякога това е невъзможно“, казва Марсела, доброволец в Manej, пред Al Jazeera. „Майка ми решава къде да отиде, но засега оставаме тук“, каза Изабела. „Ние имаме нужда от всичко да е безплатно, нямаме пари, нямаме нищо, дори не взех дрехи със себе си.“
