България не е разменна монета в преговорите за Украйна

През 1973 година Мао Дзедун изненадва Хенри Кисинджър с необичайно предложение:
Китай да изпрати в Америка десет милиона китайски жени. Китай е беден, обяснява Мао,
но има излишък от хора. Жените ще раждат деца в САЩ и така ще създадат демографски
проблем на Америка. Кисинджър приема предложението с усмивка. Всички се смеят.
Разговорът остава в официалните американски дипломатически архиви.

Петдесет и три години по-късно историята получава неочаквано продължение. Алис Хуанг,
китайска бизнесдама, заподозряна във връзки с китайското разузнаване, се оказа в
центъра на скандал за интимни отношения с ръководителя на Nvidia Дженсън Хуанг.
Разкритията доведоха до оставката му и разтърсиха компанията, превърнала се в символ
на революцията в изкуствения интелект.

Десет милиона китайки през 1973 година. Една през 2026-а. И една и съща голяма тема — съперничеството между Китай и Америка.

Докато Америка и Китай се съревновават за надмощие в изкуствения интелект, Путин
сякаш е останал в каменната ера на имперското мислене. Неговата мечта не са компютрите, а войниците. Не технологиите на бъдещето, а армиите на миналото. Той иска да подчини Украйна и отново да превърне украинските синове във войници на руската империя, а украинските майки — в майки на бъдещите ѝ войници. Така, както през последните три столетия Русия многократно е използвала украинския човешки ресурс в своите войни и походи към Европа и Босфора. Докато Америка и Китай се борят за бъдещето, Путин се опитва да възкреси миналото.

От Абу Даби до Москва: мир или ново разделение на Европа?

След двудневните разговори между представители на Съединените щати, Украйна и Русия
в Абу Даби американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Кушнер пристигнаха в Москва за среща с Владимир Путин. В Абу Даби беше постигнат напредък по размяната на военнопленници, но не и пробив по териториалните въпроси и гаранциите за сигурност.
Путин настоява за териториални отстъпки от Украйна и отхвърля чуждестранни  мироопазващи сили на нейна територия. Зад тези искания обаче стои по-голям въпрос —
бъдещият ред за сигурност в Европа.

Още през декември 2021 година Москва поиска НАТО фактически да се върне към военното си разполагане отпреди 1997 година. Това би ограничило съюзническото присъствие в държавите, присъединили се по-късно, включително България.

Радев отхвърли ултиматума на Москва

На 12 ноември в Дъблин българският министър-председател Румен Радев отхвърли искането на Русия НАТО да се върне към военното разполагане отпреди 1997 година: „Това е нереалистична, немислима позиция. Тя изобщо не подлежи на дискусия.“

Радев заяви още, че никоя държава не може да бъде принуждавана под външен натиск да променя решението си за членство в определени съюзи. С тази позиция Радев серазграничи от политиците в България и Европа, които са склонни на политически компромиси за сметка на принципите на колективната сигурност, но избягват да отговорят на един съществен въпрос:

Знае ли самият Стив Уиткоф какво ще се случи с Европа на следващата сутрин, ако Путин
отново стигне до Берлин?

Европа не е наблюдател на собственото си бъдеще

Германският канцлер Фридрих Мерц, италианският премиер Джорджа Мелони и председателят на Европейския съвет Антониу Коща настояват Европа да участва в
определянето на бъдещата си сигурност. За България залогът е конкретен — сигурността в Черно море, свободата на корабоплаването и правото ни на колективна отбрана. Никой не може да договаря бъдещето на България без България.

Америка не е само Белият дом

В преговорите за Украйна има още един участник, който Москва не може да пренебрегне
— американският Конгрес.
След междинните избори през ноември 2026 година новият Конгрес ще има съществена
роля при определянето на военната помощ за Украйна, санкциите срещу Русия и
американските ангажименти към европейската сигурност. Американският президент може да преговаря с Путин. Но Конгресът разполага със собствени конституционни правомощия върху законодателството, финансирането и контрола над администрацията. Договореното в Москва не се превръща автоматично в
американска политика.

Бъдещето не може да бъде договорено като минало

През 1973 година Мао и Кисинджър разговарят за сближаване между Китай и Америка
срещу Съветския съюз. Днес светът е различен. Европейските държави, които някога
живееха в съветската сфера на влияние, сами избират своите съюзи. Украйна се бори за
същото право. Мирът може да бъде постигнат чрез преговори. Но мир, който възстановява правото на великите сили да определят съдбата на други народи, би оставил нерешен основния въпрос на тази война.

Нито Украйна е руска собственост, нито България е разменна монета.
Съюзите могат да защитят границите ни. Но свободата да избираме бъдещето си трябва да
защитим сами.

Редакцията публикува текста в съответствие с правото на свободно мнение, без това да означава, че споделя авторските тези и оценки.