БАН преброи 210 махали на ръба на изчезването

Общо 210 махали в 149 населени места са идентифицирали изследователи от БАН в рамките на мащабен проект, посветен на демографските процеси и обезлюдяването в България, съобщава 24 часа.

Данните очертават тревожна картина на продължаващото свиване на населението и изчезването на цели микрообщности от картата на страната.

Махалите традиционно са били важна част от селищната структура на България, особено в планинските и полупланинските райони. Днес много от тях са останали без постоянно население или са населени от единични възрастни хора. Процесът е резултат от десетилетия вътрешна миграция към големите градове, ниска раждаемост и липса на икономически перспективи в периферните райони.

Любопитен е изводът, че пустеенето не засяга само традиционните български села. Част от ромските махали също се обезлюдяват, но по различни причини. Докато при повечето села основният двигател е застаряването на населението, при ромските квартали решаваща роля играе трудовата миграция. През последните две десетилетия стотици хиляди български роми заминаха да работят в Германия, Испания, Великобритания, Белгия и Нидерландия. Нерядко цели семейства напускат махалите, установяват се трайно в чужбина и се връщат в България само през летните месеци.

Паралелно с това протича и вътрешна миграция. Високите разходи за живот в големите градове карат част от жителите на големите ромски квартали да се преселват в по-малки градове и села, където жилищата са по-достъпни. Наблюдава се и друг процес – социално издигане на част от ромската общност. Успелите семейства все по-често напускат изолираните махали и купуват жилища в смесени квартали, търсейки по-добри условия за живот и образование за децата си.

Така обезлюдяването в България се оказва много по-сложно явление от простото намаляване на населението. То съчетава икономическа миграция, социална мобилност, регионални неравенства и постепенното изчезване на цели местни общности. В резултат десетки махали се превръщат в своеобразни „бели петна“ на картата, а с тях изчезва и част от културната памет на страната.