Световен провал в защитата на правото на здраве дори във война

Десет години след приемането на ключовата резолюция на Съвета за сигурност на ООН за защита на здравеопазването по време на въоръжени конфликти, нападенията срещу болници, медицински работници и хуманитарни мисии продължават с тревожна честота. Това предупреждава „Хюман Райтс Уоч“ по повод десетата годишнина от Резолюция 2286.

Документът, приет единодушно на 3 май 2016 г., задължава държавите да предотвратяват атаките срещу здравни заведения и да търсят отговорност от извършителите. Според нов доклад на Коалицията за защита на здравеопазването в конфликти (SHCC) международната общност до голяма степен не е изпълнила тези ангажименти.

През 2025 г. коалицията е документирала 2546 нападения срещу здравеопазването в 33 държави. От тях 936 случая включват убийства, отвличания или арести на медицински и хуманитарни работници, а 790 са били насочени срещу болници, клиники и друга здравна инфраструктура.

„Резолюция 2286 определя ясни задължения за защита на здравните работници и заведенията във въоръжени конфликти. Десетилетие по-късно държавите не само не са изпълнили тези задължения, но изглежда все по-рядко се страхуват от последствията“, заявява старшият изследовател на „Хюман Райтс Уоч“ Джулия Блекнър.

Според доклада на коалицията, както и според публикувания през май доклад на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, по-голямата част от нападенията са извършени от държавни сили.

Правозащитната организация посочва редица конфликти, в които атаките срещу здравеопазването са придобили системен характер. В Сирия нападенията на режима на Башар Асад и руските сили срещу болници и медицински персонал оставят трайни последици върху здравната система след почти 14 години война. В Мианмар военната хунта е разрушила голяма част от здравната инфраструктура след преврата през 2021 г., затруднявайки дори реакцията при разрушителното земетресение през 2025 г.

Особено тежка е ситуацията в Газа, където според организацията повтарящите се незаконни атаки срещу медицински съоръжения и персонал са довели до „пълен колапс“ на здравната система. В същото време десетки хиляди палестинци, предимно деца, продължават да страдат от заболявания, свързани с липсата на чиста вода и разрушената санитарна инфраструктура.

В Судан воюващите страни са атакували болници, водоснабдителни съоръжения и хуманитарни работници, докато в Украйна руските атаки са засегнали над 2665 здравни обекта и служители. Организацията отбелязва също удари по критична гражданска инфраструктура от страна на Съединените щати, Израел и Иран, които според нея могат да имат дълготрайни последици за общественото здраве и околната среда.

На 19 май представители на държавите членки на ООН и организации на гражданското общество се събраха в Ню Йорк, за да отчетат сериозните пропуски в търсенето на отговорност за тези нарушения и да потвърдят ангажимента си за конкретни действия за намаляване на атаките срещу здравеопазването.

„Дори по време на война правото на здраве остава в сила“, подчертава Джулия Блекнър. „Въпросът вече не е дали има достатъчно доказателства за нападения срещу здравеопазването. Въпросът е дали държавите ще действат или ще позволят тези нарушения да продължат безнаказано.“

„Хюман Райтс Уоч“ призовава правителствата да подобрят събирането на данни за атаките, да включат защитата на здравните услуги във военната подготовка, да хармонизират националното законодателство с международното право и да ограничат оръжейните доставки за държави, които системно нарушават тези норми. Според организацията защитата на здравеопазването не е само въпрос на спазване на законите на войната, а и на гарантиране на едно от основните човешки права – правото на здраве.