Интелектуалният Desk Murderer: Нито изстрел в тила,нито спасение

Финалът на „Магьосникът от Кремъл“ * разрушава без остатък крехкото добро във филма.

Има ли го изобщо и ако да кое е то? На първо място, квазидокументалистиката. Всеки киноман с пълно основание ще набърчи нос, та това е екранизация на исторически събития по History Chanel, за бога. Да, такова е. Но това е най-важната сила на филма, заради която го препоръчвам на всеки, интересуващ се от патологиите на руското.

На второ място, сценарият, в който участва Еманюел Карер himself, авторът на романизираната биография на Едуард Лимонов, големия писател и основател на руския нацизъм, дошъл на власт две години след смъртта му. Най-свежите и познавателни моменти в „Магьосникът от Кремъл“ носят отпечатъка на писателя Карер: партито в Москва от късната перестройка, посещението в щаб-квартирата на Лимонов.

На партито видях Маша Вирхов, Мария Вирхов като фронтмен (във филма е мъж) на пънк група. В този момент можех да стана и да изляза от залата в самото начало на филма с благодарност и изпълненост. Маша и целият епизод на късноперестроечното Московско парти е перфектен пролог дори от чисто кинаджийска гледна точка.

***

Пълен провал, напротив, е персонажът на Михаил Ходорковски. Поради легални причини той носи във филма друго име, но от иконичния ранен мустак до арестуването му на летище в Сибир при кацане на частния му джет за презареждане – това е Ходорковски. Един чисто пародиен Ходорковски.

Занимавал съм се с текстовете му от затвора и го следя в момента като руски опозиционен лидер: това не е дори ранният Ходорковски. Ако е решено да е пародиен образ на чист трикстер, на актьора му трябват уменията на Тимъти Шаламе от „Върховният Марти“. Нищо подобно в „Магьосникът от Кремъл“. Намирам представянето на Михаил Ходорковски едновременно за фактически невярно и за естетически безвкусно.

Другият голям провал вече при звезден актьор е персонажът на Царя –  Джуд Лоу. Бледия Молец и Джуд Лоу, УДФ! Първоначалният шок е отвратителен. Постепенно свикваш да оценяваш актьорската игра на Лоу сама по себе си, но до края не свикнах с идеята, че Джуд Лоу може да е Бледия Молец и Тартюфа от Кремъл. Не е.

NB: Прекрасен, прекрасен е другият персонаж на руски олигарх: Борис Березовски, довел фактически Бледия Молец на власт. Прекрасен британски акцент, прекрасни маймунджулуци, трагичен край на създателя на путинския Франкенщайн.

***

Мъчех се, мъчех се, мъчех се, мъчех се и не можех да се сетя, откъде ми е познат актьорът, изпълняващ ролята на Владислав Сурков, създателя на путинския политически постмодернизъм и по-конкретно на доктрината за – о, боже – „суверенната демокрация“. Едва часове по-късно, отказвайки се да се мъча да си спомня, ми изплува: дебилният младеж от „Затворници“ на Дени Вилньов! Боготворя Вилньов, но имам първична аверсия, не знам защо, към този негов филм.

Страхотен ход: дебилният младеж от „Затворници“ – интелектуалният уизърд от „Магьосникът от Кремъл“! Тази метаморфоза ме примирява дори с изключително неубедителните доктриньорски монолози на Пол Дейно / Владислав Сурков, третиращи зрителя като кибик на History Chanel. Това не е кино, това е Б-екранизация за 24-часов телевизионен канал с блестящ актьор. С блестящ, прахосан актьорски състав.

Страшно ми хареса обаче студенината в играта на Дейно/Сурков, студенината, с която парадират всички руско-нацистки военнопрестъпници, подражавайки на капото си, Бледия Молец. Въпреки липсата на всяка физиономична прилика, Пол Дейно би бил прекрасен Бледен Молец. Махаш мекотата и интелектуалния му цинизъм – и получаваш кремълския Тартюф на име Бледия Молец.

***

На няколко пъти Дейно/Сурков повдига въпроса за спасението си, инсценирайки западната убеденост, че за всяка „руска душа“ спасението трябва да е важно. Еми не е, забравете най-сетне за руската класика, по дяволите, скоро ще са минали пет ужасни години от 24 февруари 2022-а. Нито на постмодерния уизърд Сурков, нито на Бледия Молец им дреме за руската душа отвъд манипулирането й в дълбинния народ, държан нонстоп на няколко водки и много телевизия.

За интелектуалните колаборационисти няма и не може да има спасение – което изрично се тематизира във филма – нито в руската, нито в българската душа, тази сянка на сянката на сянката на несъществуващата руска. Няма за тези леденостудени копелета и путински изстрел в тила, с който завършва филмът. Това е тъпа до неразбираемост героизация или поне виктимизация на парадигматичния desk murderer Владислав Сурков, путинския магьосник от Оз.

Да се гледа този филм в навечерието на петата годишнина от войната на Русия срещу Украйна е интелектуално и гражданско задължение. Изпълнете го.

*Магьосникът от Кремъл“, политически трилър, реж. САЩ, Обединено кралство, Франция, 2025. ,Реж. Оливие Асаяс, Сцен.Оливие Асаяс, Еманюел Карер.В ролите: Джуд Лоу, Алисия Викандер, Пол Дейно, Том Стъридж, Джефри Райт, Александър Джонсън, Дан Кейд, Анастасия Сътър и др.