Смелостта на Мая Санду: когато държавникът избира сигурността пред аплодисментите

Каква цена България е готова да плати за собствената си сигурност?

България има пристанища, железници и стратегическо място по маршрута на украинския износ. Въпросът е каква цена е готова да плати за собствената си сигурност. Молдова вече дава своя отговор: Мая Санду защити транзита на украинско зърно въпреки недоволството на местните фермери и намалението с 50% на железопътните тарифи. За Кишинев подкрепата за украинската икономика е инвестиция в собствената сигурност. Украйна плаща с разрушения и човешки живот, съседите ѝ – с икономически компромиси. Истинската солидарност започва там, където подкрепата вече има цена.

Президентът на Молдова защитава транзита на украинско зърно въпреки съпротивата на собствените фермери. Зад един спор за железопътни тарифи стои много по-голям въпрос: колко струва оцеляването на Украйна на нейните съседи?

Мая Санду направи нещо, което изглежда сравнително дребно на фона на войната – защити транзита на украинско зърно през Молдова.

Но понякога политическата смелост се вижда именно в решенията, за които няма фанфари.

Молдовските фермери имат напълно разбираеми причини да бъдат недоволни. Украинското земеделие е огромен конкурент. Железопътният капацитет е ограничен. Евтиният транзит може да създаде натиск върху местните производители точно когато и те се борят с ниски цени, транспортни разходи и труден достъп до пазари.

Санду не отрича този проблем.

И въпреки това отказва да направи най-лесното политически нещо – да затвори вратата пред украинското зърно.

Аргументът ѝ е почти брутален в своята простота: ако Украйна не може да продава продукцията си, тя губи приходи. Ако губи приходи, способността ѝ да финансира собствената си устойчивост намалява. А ако украинската съпротива бъде пречупена, Молдова ще има несравнимо по-големи проблеми от конкуренцията между две групи земеделски производители.

Това е моментът, в който спорът за зърното престава да бъде аграрна политика.

Той се превръща в политика за национална сигурност.

Петдесет процента, зад които стои много повече

Кишинев и Киев договориха 50-процентно намаление на железопътните тарифи за транзита на украински товари през Молдова.

На пръв поглед това е техническо решение – проценти, тарифи, вагони и тонове. Всъщност зад него стои стратегически избор. След руските удари срещу Одеса и останалите черноморски пристанища Украйна отчаяно се нуждае от алтернативни изходи към световните пазари. Дунав е ограничен от ниските води. Морските застраховки поскъпват. Част от корабособствениците отказват да поемат риска.

Остава сушата. И тук малката Молдова внезапно се оказва част от една от най-важните логистични вериги на войната:

Украйна – Молдова – Румъния – Констанца – световният пазар.

Потенциалният железопътен коридор през Молдова към Констанца може да достигне около 4,5 млн. тона годишно. Това няма да замени Одеса. Но може да бъде достатъчно, за да даде въздух на част от украинското земеделие.

Фермерите имат право да протестират

Точно тук историята става по-интересна, защото няма удобен злодей. Молдовските фермери не са длъжни да приемат икономически загуби само защото геополитическата кауза е справедлива. Тяхната организация настоява условията за украинския транзит да бъдат преразгледани и предупреждава за протести. Страхът им е конкретен: ограничената железопътна инфраструктура да бъде заета от украинските товари, докато молдовската продукция чака.

Това е легитимен конфликт на интереси и именно затова позицията на Санду заслужава внимание.

Политическото геройство не е да обявиш собствените си граждани за неправи. То е да им кажеш неприятната истина и след това да поемеш отговорността държавата да компенсира цената. Молдова трябва да защити своите фермери. Но не чрез задушаване на Украйна.

Украинците плащат друга цена

В думите на Санду има една особено силна морална линия.

Украинците, напомня тя, са бомбардирани нощем и въпреки това продължават да обработват земята си.Това изречение променя перспективата. За един молдовски производител украинското зърно може да изглежда като конкурентен товар във влак. За Украйна същият вагон е приход за фермер, валута за икономиката, данъци за държавата и част от способността на страната да продължи да функционира във война. А за Молдова украинската съпротива има още едно значение.Тя държи войната далеч от молдовската граница.

Украйна като отбранителен вал

Това е неудобната истина, която Санду формулира по-ясно от много лидери на значително по-големи европейски държави. Помощта за Украйна не е благотворителност. Тя е покупка на сигурност. Украинската армия в момента поема основния военен натиск на Русия. Държавите зад нея плащат с пари, оръжия, инфраструктура и понякога с икономически компромиси.

Украйна плаща с разрушена инфраструктура, загубено производство и човешки живот. За Молдова тази сметка е особено лесна за разбиране. Страната е малка, няма стратегическата дълбочина на Полша или Румъния и живее непосредствено до войната. Санду следователно не избира между „молдовските фермери“ и „украинските фермери“. Тя избира между непосредствен икономически разход и много по-голям стратегически риск.

Истинската солидарност има цена

Лесно е да подкрепяш Украйна, когато подкрепата не струва нищо. Истинският политически тест идва, когато солидарността започне да създава проблеми у дома. Тогава идват протестите, идва натискът от засегнатите отрасли. Затова опозицията пита защо чужда държава получава облекчения, докато собствените граждани изпитват затруднения.

И точно тогава политикът трябва да реши дали ще следва социологическото проучване или стратегическия интерес на страната. Санду избира второто.

Това не означава, че всяко нейно решение е правилно или че молдовските фермери трябва мълчаливо да платят цената. Напротив – ако държавата смята украинския транзит за част от националната си сигурност, тогава тежестта трябва да бъде разпределена върху обществото, а не оставена само върху земеделските производители. Но принципът остава.

Не можеш да твърдиш, че Украйна защитава и твоята сигурност, а след това да затвориш железницата, когато защитата започне да струва пари.

А къде са Румъния и България?

Тук примерът на Санду неизбежно поставя въпрос и към останалите държави по източния фланг.

Румъния вече е част от отговора. Констанца се превърна в основния резервен морски изход за украинската продукция. Румънската железопътна и дунавска инфраструктура беше разширявана именно с тази цел. Коридорът през Молдова има смисъл преди всичко защото продължава през Румъния към Черно море.

Българската позиция е по-неясна. Варна и Бургас не могат да заместят нито Одеса, нито Констанца. Но България разполага с пристанища, железопътни линии и връзка между Дунав и Черно море. Тя може да бъде допълнителен елемент от системата, особено когато останалите маршрути достигат пределите си.

Затова примерът на Санду поставя съвсем конкретен въпрос пред София:

ако Кишинев е готов да намали железопътните тарифи наполовина, за да запази украинския износ, каква икономическа цена е готова да плати България за собствената си сигурност?

Героизмът на малката държава

В европейската политика има особен парадокс.

Най-големите държави разполагат с най-много ресурси, но малките държави по границата на Русия понякога виждат стратегическата реалност по-ясно.

Причината е проста. За тях геополитиката не е семинар. Молдова няма лукса да разглежда поражението на Украйна като далечен сценарий. Ако украинската съпротива рухне, последствията няма да пристигнат в Кишинев под формата на дипломатически доклад.

Те ще пристигнат на границата. Затова решението на Санду заслужава да бъде наречено смело не защото 50-процентната железопътна отстъпка сама ще промени войната.

А защото тя е готова да защитава пред собствените си избиратели една неприятна истина: понякога националният интерес изисква да платиш малка цена днес, за да не платиш неизмеримо по-голяма утре.

Молдова е една от най-малките и икономически уязвими държави в Европа.

И точно от Кишинев дойде един от най-ясните отговори на въпроса какво всъщност означава европейската солидарност с Украйна. Не съчувствие.Не декларация.А готовност да понесеш част от цената.

екип на Маргиналия